ТЕФТЕРЪТ НА МАГЬОСНИЦАТА - Филиз Палаз

Всеки от нас е имал своя или своите вълшебни мигове в живота си. Сега ще ви разкажа за една наистина магична случка, която преживях като своя...

            Живяло някога момиче на име Катания. То било на 13 години. Родило се в малко градче, разположено в подножието на Стара планина. Един ден, докато Катания се прибирала от училище, вниманието ѝ привлякла бедна, стара, прегърбена и изморена жена. Кати отишла при жената и я попитала:

            – Госпожо, искате ли да се освежите с чаша вода? Тъкмо се връщам от извора...

            – Благодаря ти, че се грижиш за мен! Много съм жадна наистина – отвърнала жената.

            Момичето извадило шишето си с вода и сипало на жената да пие. Старицата благодарила и си тръгнала. Кати прибрала водата, но като се обърнала, видяла тефтерче, което бабата била изпуснала. Кати се затичала след жената, която всъщност била магьосница, но от нея нямало и следа – сякаш се била изпарила във въздуха. Тогава отворила тефтерчето, което помислила за дневник, за да види дали е надписан с името на старицата, но щом го направила, и тя, и тефтерчето изчезнали от пътя.

            Кати се озовала в непознати земи. Била обградена от седем върха на могъщи планини, а в ръцете си държала тайнствения дневник. Изведнъж той ѝ проговорил:

            – Катания, аз избрах теб за своя пазителка! Предишната ми притежателка много остаря и трябваше да си избера нова, защото иначе няма да успея да си върна стария образ...

            – Но аз нищо не разбирам! Защо трябва някой да те пази и за какъв образ говориш?

            – Ще ти обясня. Аз бях много лошо момче. Веднъж силно ядосах една жена и тя ме преобрази в тефтер.

            – А защо да ти помагам, щом си бил лош?

            – Защото се промених! Освен това майка ми е много болна. Няма как да ѝ помогна, докато съм тефтер, нали?

            Катания проявила съчувствие към момчето-дневник и точно когато то било загубило надежда, че ще му се помогне, тя казала:

            – Кажи какво трябва да направя!

            Тефтерът се зарадвал и отговорил:

            – Необходимо е да стигнем до хранилището на трите вещици, намиращо се на най-високия връх на една от тези седем планини.

            – Тогава да се залавяме за работа!

            Кати се загледала във върховете, за да разбере кой е най-високият от тях. След като го открила, се замислила защо той е толкова пуст, тъмен и гол, докато най-ниският от върховете изглеждал невероятно красив, горист и зелен. Макар че момичето се двоумяло, заедно с тефтера потеглили към най-високия връх. Пътували два дни и две нощи, но стигнали върха. Там нямало нищо – било съвсем пусто, но въпреки това чули нежен глас, който шепнел:

            – Вие поехте по грешния път. Хранилището на вещиците не е на най-високия, а на най-възхитителния връх, тъй като с красотата си той надвишава и най-високия! Ти, Катания, почти разкри уловката, затова ще ви дам крила, с които да стигнете до хранилището. Но трябва да знаете, че крилата ще се изпарят и не ще можете да се върнете с тяхна помощ...

            Чудото се случило – Кати полетяла, като стискала в ръцете си дневника. Най-после стигнали там, където трябва... Хранилището било много свещено място, намиращо се в стъблото на най-старото дърво. На ствола му се забелязвала малка вратичка, която била заключена. За да влезеш вътре, трябвало да отговориш на загадката на дървото.

            Кати почукала на вратичката и букът размърдал клоните си с думите:

            – Здравейте, мили деца! Аз зная защо сте тук. Искате да влезете вътре, нали? Но първо трябва да довършите следната пословица: „Науката е светилото на един народ, а литературата е...“

            Приятелите се замислили и дневникът отговорил: „...животът му!“

            В този момент вратичката се отворила и пропуснала Катания и тефтера. В дървото открили цял нов свят! Но изведнъж седем къщички заобиколили момичето и дневника, като им предложили да намерят онази, в която живеели трите вещици. Съобщили им, че имат само по един шанс да познаят...

            Кати забелязала, че всяка от къщите имала номер, отговарящ на броя на етажите ѝ. Станало очевидно, че правилната цифра е три, тъй като и магьосниците са толкова. Момчето-тефтер било много умно и също веднага разбрало и посочило къщата с номер 3.

Тутакси всички други къщурки изчезнали – останала само триетажната. Катания влязла вътре заедно с дневника. В къщата било тъмно и пусто. Момичето стъпило върху една по-различна дъска, поради което от тавана върху приятелите се спуснала метална клетка. Тя ги обградила като в капан. Тогава по стълбите слезли трите слепи вещици. Едната от тях казала:

– Очаквахме ви! Вие пропътувахте доста, за да стигнете до нас. Въпреки това сме длъжни да ви изпитаме, за да разберем дали сте достойни за наградата да поискате нещо от нас.

Приятелите кимнали с глава в знак на съгласие. Изпитанието се оказало гатанка, която най-мъдрата вещица им задала:

– Що е то, което трябва да се разбърква, за да не прокисне? Но не бързайте с отговора си, деца, защото той не е толкова очевиден!

Тефтерът не послушал старицата, а веднага отвърнал: „Манджата!“ Вещицата отрекла това да е верният отговор, но уточнила:

– Всеки от вас има право на един опит! Какво мислиш ти, мило момиче?

– Според мен е животът! – отвърнала Катания.

В същия момент едно малко кълбо светлина долетяло в ръцете на Катания, а вещицата казала:

– Браво на теб, дете мое! Ти си толкова умна за възрастта си! Сега си пожелай нещо и бъди сигурна, че то ще се сбъдне!

– Пожелавам си приятелят ми – момчето-дневник, да се преобрази в обикновено момче!

Дневникът засиял в чудна светлина и се превърнал отново в дете. Момчето благодарило на Кати и на свой ред си пожелало да има право на две последни желания. Вещиците се съгласили и тогава то поискало майка му да оздравее, а също така и летящо килимче, за да заведе Катания до дома ѝ. Вещиците на мига изпълнили и тези желания.

Пред дома на Кати приятелите се сбогували и разделили, но след много години разказвали този невероятен спомен на своите деца и внуци. Така той стигна и до мен...