ХИТЪР ПЕТЪР И ДРУЖИНА ЮНАЦИ - Ваня Георгиева

„Който завижда, не вижда“

 

           Завиждал чорбаджи Вълкашин на Хитър Петър за какво ли не: за шареното петле на двора, за кротката магаричка в обора, за китната градинка пред прага... Но от всичко най-много му завиждал за младата и весела стопанка - Калинка. Румена и бяла, с очи като искрици, да й се ненагледаш. Не че в дома на чорбаджията не било пълно с кокошки и коне - огнени атове, не че неговата Латинка била по-грозна или мързелива, ама на...

          Имал навика чорбаджи Вълкашин да минава покрай Петровата къща, в дупката на оградата да провира нос и оттам да гледа с часове, как шъта Калинка, как пее и кенарените й везани ръкави като птици летят около нея. Не му стигало и това, ами често подхвърлял към стопанката:

         - Ех, Калинке, мене да бе взела вместо този голтак, На висока чаршия щеше да седиш, сърма и злато щеше да шиеш, бисер и мъниста щеше да нижеш.

        - Я, стига, чорбаджи  - отговаряла весело Калинка. - Не ми е гол стопанинът, че нова риза съм му изтъкала. Пък и да бях те взела, сега през друга ограда щеше да надничаш. А моят Петър гледа само мене.

       Но не мирясвал чорбаджи Вълкашин.

       Днес тъй, утре тъй, ядосал се Хитър Петър и пуснал петлето покрай дупката в оградата, а то хем наперено стъпва, хем с всекиго на бой налита.

       Минал веднъж чорбаджията и аха погледнал, клъвнало го петлето, без око го оставило. Станал чорбаджията за смях пред цяло село. Не стигало и това, ами след някоя друга година се поминала  и Латинка, като нежна птичка в златен кафез. Ревнал тогава чорбаджията и занареждал:

       - Ох, Латинке, Латинке, права беше Калинка. Къде ми бяха очите да видя каква си ми хубава, да видя, каква си ми гиздава. Къщата ми като слънце грееше, а сега е тъмна кукумявкарница. Пуста опустяла!

     Та затова казват хората: "Който завижда, не вижда!"