ЩЪРКЕЛ И ЩРАУС - Татяна Йотова

Басня

Заспори щъркелът червеноклюн

пред лебеда и пъстрия паун,

пред охлюва, врабчето и петела,

а също и пред щърбата си леля:

 – Та щраусът е смешен и висок

и люшка се с подскок като паток!

Гърбът му е олющен, също – шията,

главата му комично се извива,

краката му – подобно дълги клечки,

разсмиват буболечки, даже мечки.

 

Тогава – на горещо състезание –

кой пръв ще види идващи лисани,

застанал да воюва, се озърта

оклюмалият щраус редом с щърка.

 

На старта са. Как щъркелът затрака:

– Аз пръв сегичка лиса ще причакам!

 

А щраусът висок е, вий се сещате,

хитраната съзря от юг – отсреща,

и с „клечките” избяга от лисана.

От щърка само клюн и пух остана.

 

Поука:

Тоз, който се присмива и се пери,

той бързо своя майстор ще намери.