РОЖДЕН ДЕН - Мирослава Панайотова

(Небесната поръчка)

 

През миналия месец

живяло малко облаче,

което рано сутрин

умеело да ходи

по росната трева.

Събуждало тревите,

с дърветата говорело,

а после се изкачвало

по стълба до небето,

където си почивало

от ранната разходка,

сънувало цветята,

които опознало.

Когато се събуждало,

то питало небето:

- Посоката ми вярна ли е?

Небето отговаряло:

- Ти знаеш, че посоката

зависи пак от вятъра.

Добре се движиш, да.

Но ще ти кажа нещо.

Днес трябва да пристигнеш

навреме над гората,

която е зад хълма.

А после ще летиш

направо към морето

и нещо ще му кажеш.

В морето днес ще плува

едно добро дете,

което ще се учи

да плува под водата.

Тя трябва да е тиха.

Това дете е Деси.

Ще кажеш на морето

да бъде кротко днес,

защото искам Деси

да бъде най-щастлива.

Разбра ли ме добре?

Запомни ли урока?

- Да, лесно го запомних.

- Добре, сега потегляй.

На добър час, летецо!

И облачето бавно

потеглило на път.

То стигнало до хълма,

целунало гората,

морето приближило,

над него се снишило.

Поръката предало –

морето се смутило.

То казало на Деси,

че днес е неин ден.

А Деси отговорила:

- Но аз какво съм сторила,

че толкова се грижиш

за мене ти, море?

- От облака научих,

че искало небето

да бъдеш днес доволна

от моите води.

Причината не зная.

- О, да, небето, да! –

възкликнала в миг Деси. –

Говорих с него вчера

и казах между другото,

че имам празник днес –

на този ден родена съм!

Морето я прегърнало,

а тя се потопила

в зелената вода.

Усмивката стаила

под слънце в утринта.