СЪНЯТ НА ДЪРВОТО - Мирослава Панайотова

 Имало някога едно малко дърво на планетата Ябълка, което умеело да плаче с човешки сълзи.

 Всички го питали защо плаче, а то отвръщало:

 - Искам да видите формата на сълзите ми.

 А те наистина били странни - продълговати, жълти, с форма на банан. Но на планетата не растели банани, а само ябълки.

 - Защо ти трябва да наподобяваш непознати форми? - казало веднъж по-малкото дърво, което стояло на метър от особеното, наречено донякъде неправилно Бананово.

 - Винаги ме блазни непознатото - отвърнало Банановото дърво. - Обичам да изглеждам по-различно, отколкото съм. Това ми дава някаква вътрешна свобода.

 Веднъж на планетата се приземил един кораб, от който слезли истински банани. Те се приближили до Банановото дърво и го загледали как плаче. А то наистина плачело от радост, че вижда истински банани.

 - Здравейте, приятели! - проговорило дървото. - Колко време ще останете тук?

 - Ден-два - отговорили бананите. - А ти защо си толкова привързано към нашата цивилизация?

 - Някога, още в миналия си живот - казало дървото, - сънувах, че ям банани. Това толкова ми хареса!

 - Могат ли дърветата да ядат банани? - учудили се пришълците.

 - Не, разбира се - отговорило дървото. - Това беше просто сън. Но аз не можех да го забравя и до днес си го спомням.

 - С какво толкова те впечатли този сън?

 - Никога не съм яло банани - отговорило дървото. - Там е работата. Бих искал да опитам, а не зная как.

 - Не ти и трябва - отговорили бананите. - Винаги си струва да има неща, които не си опитвало. Не вярваш ли? Иначе животът е толкова безинтересен!