СМЕЛОТО ПИЛЕ - Мирослава Панайотова

1.

 Имало някога пиленце малко,

 то притежавало чудна закалка -

 смело вървяло по пътя напред,

 имало вид красив и напет.

 Всички му казвали: "Мъничко пиле,

 трябва да пазиш своите сили!"

 Пилето Божко отвръщало само:

 "Трябва да имаш в живота и плам!"

 С укор го гледали всички кокошки,

 знаели те, че да бързаш е лошо,

 но премълчавали своя урок -

 пилето правело истински скок.

 Както се хвърляло с огън в простора

 срещу животни, дървета и хора,

 скоро се случила нова беда -

 тръгнало то по незнайна следа

 и се изгубило с вик сред полето.

 Виждало само - мрачнее полето...

2.

Почнало пилето Божко да плаче,

тъмно било край горкото юначе.

Вълчо зад хълма извивал глас страшно,

Лиса излязла от дупката прашна.

Но там била костенурката Мила,

в трудния миг от врага го спасила,

скрила го тя под черупката своя,

с нея пристигнали те до завоя.

Там му показала пътя и право

вкъщи отишло то, без да се бави.

Пилето Божко в дома се прибрало,

майка му песен от радост изпляла,

после в леглото от пух то се свило

и с перушината топла завило.

3.

Всички кокошки и пиленца сладки

рано си лягат, сънуват загадки,

къщи, полета, реки и тревички,

ягоди алени, пойните птички.

Хайде, заспивай, малко човече,

нашата приказка вече изтече.

И не прави като пилето Божко,

ако не искаш да патиш ти множко!