Жаба и щъркел - Анка Келешева

            Разправят хората за стари време, за някакво си село, за любов и красота… Там Балканът сгушил къщите в полите си, като дядо, прегърнал любимата си внучка и ги пазел от зимни бури и люти хали. В него имало три махали: горна, център и долна. През центъра минавали малка рекичка със студена, бистра като сълза вода. Вървяла по главната и единствена улица на селото. Къщите на горната махала били накацали като бели гълъби на по- високия хълм, а тези в долната махала - наредени на по-ниския хълм като лястовички на телефонна жица. Било малко това село, но в него имало всичко и затова го наричали Райско кътче. Там се родили две съседски деца - момче и момиче. Момчето било красиво като бог Аполон, а момичето – хубавица, излязла от приказките и приличала на богинята Венера. Двете деца много се обичали, били неразделни и когато пораснали разбрали, че при тях е дошла истинската, голяма любов. Искали да се оженят, но красивите им мечти и планове били развалени от зла вещица, която живеела в близката гора. Завидяла им на красотата, на младостта, на любовта им и ги омагьосала. Превърнала момчето в едър, красив щъркел, облечен в бяло с черно елече. Имал дълги червени крака и червен клюн. Казала му, че може да развали магията, ако срещне жаба, която няма да се изплаши от него и ще му зададе три въпроса, на които трябва вярно да отговори. Момичето пък превърнала в голяма зелена жаба с изпъкнали очи. После пуснала и двамата да бродят насам-натам по света…            

            Минали дни ли, години ли, никой не знае с точност. Щъркелът прелитал от река до река, от блато до благо, от езеро до езера, където живеят жаби, хващал ги за храна, но все не можел да открие тази безстрашна жаба, която може да развали магията. Навсякъде, където ходел, всички жаби щом чуели потракването на големия му клюн, скачали до една във водата или се криели във високата трева на брега. Уморен и отчаян, Щъркелът стигнал до бистрото езеро, което било близко до чудното селце.  
            А момичето ли? Ама тя все чакала да се появи този щъркел, от когото няма да се
изплаши и ще му зададе трите въпрос и ще развали магията на злата вещица, но все
идвали едни прегладнели щъркели, спускали се като стрели да хванат някоя жаба и я
изядат, затова и тя правела като другите си посестрими –бягала да се спасява. Един ден
Щъркелът се появил. Още като го видяла, малкото
ѝ сърчице трепнало, тя почувствала, че този е чаканият, желан щъркел и смело останала на брега. Той кротко спрял до нея и
с човешки глас я поздравил, а тя радостно, също с човешки глас му отговорила и му казала, че е познала кой е и сега ще му зададе трите въпроса.            
            Забравих да ви кажа, че омагьосаният Щъркел още като момък, бил освен много здрав, красив, трудолюбив и много любознателен. Вечер стоял на прага на къщата си и
гледал ярките звезди. Искал от тях да научи много неща. Така се сприятелил с един
звездоброец, който го дарил с много знания и затова зачакал спокойно въпросите на жабата.
            - Кое е най-сладкото нещо на света? – попитала тя.      
            - Сънят - бил верният отговор, защото няма живо същество, което да устои на неговата сладост.              
            Вторият въпрос гласял:      
            - Кое е най- безстрашното същество?        
            - Детето пеленаче, защото можело да вдигне от сън и най-страшният и могъщ цар.
            Това било верният отговор. Жабата задала и третия, последен въпрос:           
            - Кое е най-красивото нещо, най-големият дар от бога, най-желаното и най-безсмъртното нещо на земята?       
            - Любовта – отвърнал Щъркелът.  
            Небето притъмняло, светкавици раздирали тъмнината, гръмотевици трещели със страшна сила, земята се разлюляла. Това траяло миг. Когато всичко се успокоило, на мястото на Щъркела стои красивият момък, а на мястото на Жабата – приказната девойка. Двамата се зарадвали и щастливи се прегърнали. Магията на злата вещица била развалена и двамата влюбени били пак заедно.            
            Мълвата за тая история от уста на уста, се разнесла навред по земята. Идвали хора откъде ли не и не можели да се нагледат и възхитят на красотата на това райско кътче и на силата на тази всеотдайна и безсмъртна любов.     
            Злата вещица ли ? Ами, тя от завист и злоба станала на зеленясал камък, който се разпаднал на хиляди парчета и никога повече не могла да навреди на никого.