Вечерна приказка - Анка Келешева

Когато залезът си тръгва

очите с красота изпълва,
в небето алена боя разлива,
земята бавно с морав плащ покрива.

Настава сънна тишина
и вятърът в гората се укрива,
с тих шепот горските листа
с кротък, сладък полъх ги приспива.

И птичките във своите гнезда
утихнали са в сън спокоен,
докато пак отново сутринта
запее славей сладкопоен.

Пристига морна вечерта
в косите с хиляди звезди,
венец на тази красота
луната със сребро блести.

Под таз вълшебна светлина
земята като в приказки се губи,
спящата красавица е тя,
очаква принца свой да я събуди.

И принцът жив не закъснява,
с целувки щедри я дарява,
с лъчи горещи съживява
да бъде жива тя и здрава.

И пак при залез вече уморена,
със слънцето разделя се смирена
тя тихичко нашепва свойте вопли
и чака го отново да я стопли.