Слънчевото цвете - Илия Деведжиев

Отдавна, толкова отдавна, колкото изяден вчера бонбон, Голямата

Шарено-весела империя беше разделена на три – Бяло царство, Жълто царство и Зелено царство.

В Бялото царство, всичко беше бяло. Като започнете от коня на Белия цар, минете през бялото пиано, на което той не обичаше да свири от малък и стигнете до белите въглища в белите печки на двореца. Ах, не само в двореца, навсякъде из Бялото царство всичко трябваше да е бяло – сините сливи, портокалите, ягодите, червеношийките, дакелите, коминочистачите, даже черният кос беше чист албинос.... дааа, потънало в бяло беше царството цяло. И в спомена шареното се превърна в едно чисто бяло петно.

В царство на Жълтия цар, от ранно детство рисуваше канарчета и жълтурчета и ядеше само жълтъка на яйцата, както сигурно се досещате, всичко беше жълто. Като започнете от знамето на жълтия замък, минете през жълтата вода в езерцето със златните рибки и стигнете до китайския готвач, който готвеше само качамак с кашкавал... О, и всички боички в палитрата на придворния художник бяха жълти!

Ах, не само в двореца, навсякъде из Жълтото царство всичко трябваше да е жълто – белтъкът на яйцата, червилото на дамите, черният чай, червенобузите костенурки, червеното и зеленото на светофарите, всички рибки – златни, всяка паричка – жълтица, всички болести – жълтеница... Дааа, царството жълто си беше, даже когато спеше... и цветовете пъстри отвън за дъъъълги години чезнеха като сън.

А Зеленият Цар, който още като дете пиеше само ментов чай в завити на фунийка листа от зеленика и играеше на топчета с грахови зърна, разбира се, избра зеленото за цвят на царството си. В дворцовата кухня всичко беше зелено – като започнете от зелената салата, минете през националното ястие от зелени кебапчета с пюре от броколи и стигнете до задължителното сладкото от зелени домати в листо от маруля. Ах, не само в двореца, навсякъде из Зеленото царство всичко трябваше да е зелено – изгревът и залезът, носът на клоуна, шапчицата на Червената шапчица, косата на феята Малвина, червеноперката и пингвинът, зелено и само зелено, за други цветове – забранено....

Започнахте ли да си представяте? Сега си представете, че сте деца в едно от тези царства. Каква игра, каква веселба може да стане само с един цвят?

Бяло, бяло, та бяло – играчки, храна и тяло!

Жълто, жълто, та жълто – от пеленаче до дърто!

Зелено, та само зелено – друго не е позволено!

От таз едноцветна скука дърво и камък се пука!

Там където се допираха границите на трите царства, имаше едно парче неутрална земя.

То беше напълно безцветно. Дали придворните вълшебници на едноцветни крале бяха изтеглили цветовете, за да пребоядисват предметите и хората, дали самият допир на затворените между границите цветове беше пресушил палитрата на тази ничия земя – никой не знаеше.

Но на това ужасно място изпращаха непослушните деца от трите царства, ако в игрите си дръзнеха дори да помечтаят за различен цвят.

Веднъж в Безцветната земя по едно и също време се озоваха едно бяло, едно жълто и едно зелено дете.

Какво се случи ли? Ами падна такава игра, че в края на деня децата просто се проснаха щастливи едно до друго и само се кикотеха, защото не можеха да измислят повече игри, но и така им беше повече от добре.

– Искате ли да ви науча на една лесна игра? – скочи изведнъж Жълтото дете – Гори, гори огънче! – каза то, плесна с ръце и от тях изскочи жълт пламък.

– Еха! – скочи и Зеленото дете, изрече: “Гори, гори огънче!”, плесна с ръце и между тях пламна жълто езиче.

– Ееей! Как го направи? – викна Жълтото дете.

– Ами както ми показа! – смееше се Зеленото дете.

– Нееее, не огънчето, ти как стана.... такова?

Зеленото дете се погледна и ахна – цялото беше станало синьо. Раздалечи дланите си, жълтото пламъче угасна, а то отново стана зелено.

– Това се казва игра! – засмя се Бялото дете. – Направи го пак!

Зеленото дете плесна с ръце и каза “Гори, гори огънче!” В шепите му заигра жълт пламък, а то отново посиня.

Децата така се развикаха от възторг, че граничарите от трите граници надникнаха да видят какво става в Безцветната земя и направо се втрещиха. После вдигнаха белия, зеления и жълтия телефон и се развикаха :

– Нов цвят! Нов цвят! Нов цвят! Тревога! Аларма! Опасност! Спешен случай! Извънредно положение! Бойна готовност!

И на трите граници веднагически се появиха тримата царе с армиите си.

Синьото дете бързо раздели ръце, жълтото пламъче се върна в него, то стана зелено, но вече беше късно – всички го бяха видели.

– Кой измисли тази игра? – викнаха в един глас едноцветните крале.

– Аз – отговори жълтото дете.

– Хванете го! – заповяда Жълтият цар и жълтото дете се сви на топка от страх, щом жълтите войни пристъпиха напред.

Но Бялото дете се приближи и обви ръце около него.

– Накажете го! – викна Белият цар, но тогава Зеленото дете грабна другите две и ги издигна високо с ръцете си.

– Какво чакате? – кресна Зеленият цар и войниците от трите цвята прекрачиха границите на Безцветната земя.

Тогава трите деца се превърнаха в.... цвете! В едно прекрасно слънчево цвете!

Жълтото му кръгче огря войниците като слънчице, белите листенца им махаха като кърпичките на придворни дами, а зеленото стъбълце се поклащаше закачливо и сякаш ги канеше да си поиграят.

И войниците спряха, усмихнаха се, пуснаха оръжията и се прегърнаха!

Жълт войник, бял войник, зелен войник... Жълт войник, бял войник, зелен войник... И цялата Безцветна земя се изпълни със слънчеви цветя – маргаритки!

А после сред тях започнаха да се връщат и другите цветове, защото границите на едноцветните царства не бяха издържали наплива на всички, които искаха да видят чудото.

И ето, земите на старата империя станаха пак шарено весели...

Дали след всичко това тримата царе зацаруваха заедно или бяха прогонени от цветните земи – това вече не помня.

Но всички помнят, как една маргаритка върна цветовете.

Може би затова, когато човек види маргаритка, се усмихва и умилява.

И благодари – на нея ли за красотата, на Бог ли - задето в онзи ден беше три деца...

Ами и това не помня.