Приказка за двете слънца на Трявна - Илия Деведжиев

Преди двеста и кусур години търгувал с гюл и коприни личен търговец от Трявна. С печалба нямала равна неговата търговия – умен бил и късметлия.

От Господа бил с благослов чорбаджи Христо Даскалов.

Тежки алтъни, жълтици като безбройни пчелици по захаросани пити

имал в сандъците скрити. Можел каквото поиска и вече му станала ниска къщата – бащиния.

Щедро развързал кесия майстори да покани, майстори лични, отбрани,

да вдигнат къща просторна за челядта му сговорна.

Чула се тази покана отсам и оттатък Балкана. И ето къща да вдигат

във Трявна мигом пристигат Димитър Ошанеца, стария, известен в цяла България и Бочуковецът Иван, млад, ама вече избран и приет вече за брат

от всички в дюлгерския свят.

Двамата дружно сторили и хич не жалили сили и върху здрава основа

двукатна къща готова сякаш с магична пръчка, сякаш с вълшебна поръчка,

пред стопаните се издига.

Всеки диви се и мига, всеки се чуди и мае, как да похвали не знае усталъкът на тези дюлгери.

Ех, кой сега ще се мери с палата просторен и нов на търговеца Даскалов!?

И запленени остават дошлите да освещават майстори от еснафа.

– Харно е – няма два лафа!

–  Обаче... бе нещо докрай не е гаче!

Майсторите се мръщят

– Няма кусур в тази къща!

– С по-хубава кой ще сколаса!?

–  Ама ѝ липсва украса!

Стопанинът вдига вежда. Всеки встрани се оглежда - широко, светло, удобно,

отвсякъде здраво и сгодно... ама пък си е вярно обаждането коварно – 

погледът де да се хване – голи стени и тавани...

Димитър Ошанеца, стария, известен в цяла България, тежко ръката си вдига:

– Параф съм сложил на книга да свърша само градежа. Обаче сам ще изрежа

на тези голи тавани дърворезби невидяни!

Бочуковецът се докача и срещу майстора скача:

–  На мене ако дадете, аз със ръцете си, двете, по-харна резба ще направя,

при това без да се бавя!

– Ха! Де се чуло-видяло младо зелено сукало, калфа със гола брада,

а пък надига глава, предизвикателно се кокори, с майстора дръзва да спори!

Но сред врявата до възбог чува се дума – ОБЛОГ!

– Да бъде! – стопанинът казва.

На всеки стая показва.

– Днес личен ден е – Гергьовден! Облогът ви е скрепен за срок до Димитровден.

Ще ни покаже накрая таванът на всяка стая кой е ваятел същи, не само дюлгер на къщи!

И двамата се затварят, не се виждат, не разговарят...

Всеки е сам със длетото, с таланта си и със окото, дадено му от Бога.

Дялат до изнемога. Чуковете им си пригласят. Бързат или се отнасят в ритъм ту равен, спокоен, ту разпокъсан, нестроен... Замлъкват само във мрака,

а денем сякаш тиктакат на лятото във часовника...

Под стряхата само дъждовникът знае какво сътворяват.

Ето че дни не остават...

На Димитровден от зори сума народ се тълпи, тръпне от изнемога кой ще спечели облога. От любопитство изгарят. И ето – припряно отварят вратата на първата стая – Бочуковската е тая...

И цялото множество ахва – кой може туй да очаква – първи студ веч е на двора – тук грее слънце отгоре! В огън пламти, изгаря, летни врати отваря и дъхва сякаш от пещ вятърът сух и горещ, пламтящи лъчи безброй изплитат юлския зной. Сърцето на млад гидия – буйна, гореща стихия – в дървото като дамга е прогорило следа...

- Чуден е този таван! Взе ни акъла Иван! Да видим сега одаята на стария майстор с резбата!

И друго слънце изгрява, събраните озарява гальовно, сладко, полека със топлината си мека. Кесия сякаш развързва и златни лъчи се плъзват кротко на всички страни... Как да откъснеш очи от плетеницата стройна? И топлината спокойна като баща те гали, благо отвътре те пали като стара лула и те изпълва с нега. Кротост из къщата лъхва... Еснафът дружно въздъхва:

- Е, който иска да спори, решихме кой първи, кой – втори! Бочуковечът ни изненада, ала стихията млада пред зрелостта днес отстъпи. И двамата са ни скъпи, дано никой не се разсърди – в решението си сме твърди: пред хората и пред Бога – за Ошанеца е облогът!

 

...

 

И днес в Даскаловата къща картинката си е същата. Независимо от прогнозата, зюмбюл ли цъфти или роза, пладне ли вънка блести или пеят първи петли – от векове и за векове в Трявна слънцата са две.