Феята на неприбраните играчки - Илия Деведжиев

Сигурно не знаете какво може да се случи с играчките, които не сте прибрали, иначе никога нямаше да ги оставяте захвърлени в ъгъла,

под леглото,

насред килима,

зад вратата

или провесени между краката на масата за гладене.

Ами че куклите могат да попаднат в лапите на страшилищата Косодръп и Роклокъс!

Камиончетата и количките са заплашени от безмилостните Гумогриз и Катастроф.

А страхотевичните Вънтъркул и Пукоспих дебнат всяка изоставена след игра топка!

Добре че някога, да речем в сряда, някъде, да речем на четвъртия етаж, едно дете измисли Феята на неприбраните играчки.

Тя намираше нови деца за изоставените играчки,

връщаше изгубените у дома,

изсушаваше намокрените,

зашиваше скъсаните,

почистваше изцапаните

и винаги опитваше, без да се показва, разбира се, да помага на мама и татко да научат детето си да се грижи за своите играчки.

И винаги успяваше!... Е, почти винаги, де.

Например собственото ѝ дете... Ах, да, забравих да кажа, че Феята на неприбраните играчки имаше син на име Фифо, който никак не обичаше да си прибира играчките. Разбира се, за да не натъжи мама, той го правеше, но не обичаше.

Веднъж Феята на неприбраните играчки замина в командировка.

Ами да, даже на феите им се налага да ходят в командировка – повикаха я да замества Феята на зъбките, на която спешно трябваше да се направи пломба на трети-долен-ляво-кариес.

Та, Феята на неприбраните играчки замина и остави Фифо да се грижи не само за своите играчки, ами и за всички други, които тя беше прибрала за през нощта.

Момчето си игра безгрижно цял следобед, вечерта похапна фейска франзелка с кашкавал от млякото на Кравата Която Прескочи Луната, после си пусна “Играта на играчките” и накрая заспа с дрехите сред разхвърляните по дебелия мъхест килим кукли, камиончета, мечета, жирафчета, розови понита, пингвини, хиксмени, зетуомъни, хипопотибъри и кабадабъри.

И тогава, в средата на нощта, когато щурците забравиха нотите на вечната си песен, когато бухалите избухаха всичките си дрезгави “Буху!”, когато Луната прибра последните си сънени лъчи, в стаята се промъкна...

Похитителят на разхвърляните играчки?

Доброволният Подредител?

Вещицата от последния етаж?...

Не-е-е!

В стаята се промъкна един сън, който се беше родил голям и никога не беше получавал играчки. Затова страшно завиждаше на децата, на които трябваше да се присъни.

Сънят зяпна при вида на разхвърляните по дебелия мъхест килим кукли, камиончета, мечета, жирафчета, розови понита, пингвини, хиксмени, зетуомъни, хипопотибъри и кабадабъри. И много се ядоса на заспалия сред тях Фифо!

- И това ми било син на Феята на неприбраните играчки! – намуси се той и вместо да присъни на момчето приготвените

Голямо Тревотъркаляне,

Ухилено Слънчезайчене

и едно Елфско Междуцветно Прехвръкване,

отвори малка кутийка от тъмно като нощта дърво и....

... някой хвана спящия Фифо под мишниците и го издигна във въздуха.

Той отвори очи и се видя в лапите на огромен плюшен мечок, който го притисна в такава прегръдка, че го остави без дъх. След като го нагушка здраво, мечокът пъхна Фифо в ученическата си раница, после размисли, извади го, сложи на негово място буркан мед и изскочи навън през прозореца.

Момчето постоя подпряно на сандъка за дърва, потънало в пълна почуда. Накрая реши да отиде до кухнята и да пийне водичка против стресване, както го беше учила баба му – Феята на старите полезни домашни книжки.

И чак тогава се уплаши истински – краката му бяха станали като парцалени и не помръднаха, ръцете му висяха като пришити, не можеше даже да извика, защото устата му беше застинала в глупава вдървена усмивка.

В този момент се чу едно бодро “Би-бииип!” и иззад печката се зададе голям-преголям камион с кран зад кабината. Кранът провеси кука, закачи Фифо за яката и го метна в каросерията. Камионът даде газ и се юрна из къщата. Блъскаше се в каквото му попадне и на всеки удар весело викаше “Иу-иу-иу, катастрофа с два картофа!”, а Фифо се мяташе из каросерията като чучело, без да може да се хване някъде. Най-накрая камионът направи толкова рязък завой, че момчето изхвръкна и тупна зад панера с прането до една гигантска шарена обувка със звънче на острия нос.

Една грамадна ръка в бяла ръкавица го вдигна на масата. Към него се приближи огромно боядисано лице с червен нос.

- Започва нашето цирково представлениеееее! Аааааплодисменти за палячото Фифонииии! – викна дебело начервосаната уста и Фифо бе понесен по масата, подхвърляха го из въздуха, навеждаха го за поклон и раздаваха въздушни целувки с отпуснатите му като тесто ръце. Накрая на това омръзна на грамаданския клоун и той захвърли момчето на дивана:

- Ти си един много скучен палячо и напускаш шоуто сега!

А на дивана, който беше станал твърде висок,

още по-твърде дълъг

и най-твърде широк,

седеше великанска, издокарана в дантели и воали, кукла. Тя обърна къдравата си глава към Фифо, мигна с клепачи колкото капаци на прозорци и го взе в скута си.

- Хайде кажи “Ма-ма”! – каза с ужасно глезен глас куклата и го залюля на коленете си като панаирджийска гондола – Кажи “Ма-ма, ма-ма”!

“Олеле - помисли си Фифо - играчките си играят с мен! Майчице! Мамо!”

И си го помисли толкова силно, че устата му най-после се разлепи и той продума дрезгаво:

- Мамоооо...

- Браво! – каза куклата – А сега ще те нахраня.

- Мамичкоооо! Помоооощ! – викна Фифо с пълен глас, ръцете и краката му се раздвижиха, той се отскубна от скута на куклата, скочи на пода и хукна, без да гледа накъде.

Бухна се с всичка сила в бюфета, стъклата потрепераха, от най-горната лавица тупна големият будилник с лъскавите камбанки и зазвъня стреснато.

И Фифо се стресна, но най-много се стресна сънят.

Ха, забравихте ли за него? Онзи сън, който се беше родил голям и никога не беше получавал играчки. Същият, който преди малко се промъкна в стаята на Фифо и му присъни всичко това!

Та този сън така се стресна от звъна на будилника, сънищата никак не обичат будилници, че подскочи чак до тавана. А там висеше единствената играчка на Фифо, която беше винаги на мястото си, защото той не можеше да я стигне дори покатерен на стола – капанът за сънища.

И хоп – сънят попадна в него!

И Фифо се събуди.

И Феята на неприбраните играчки се върна от командировка.

И разбра всичко само с един поглед.

И утеши Фифо.

И освободи съня.

И те заедно подредиха разхвърляните по дебелия мъхест килим кукли, камиончета, мечета, жирафчета, розови понита, пингвини, хиксмени, зетуомъни, хипопотибъри и кабадабъри.

И пиха липов чай с медени бисквитки.

А когато навън разсъмна съвсем и стана време сънят да си ходи, Феята на неприбраните играчки откачи капана за сънища от куката,

махна му перцата от кукумявка,

изниза огледалните кристали

и развърза възелчетата на паяжинката от тънки пижамени кончéта.

На мястото на тези неща закачи два лунни лъча, а между тях – мъничка възглавничка, пълна с междузвездна тишина.

- Какво е това? – попита сънят.

- Играчка за теб – отговори Феята.

Сънят ахна:

- Играчка? За мен?

- Надявам се да ти хареса – усмихна се Феята – това е люлка за сънища.

- О, благодаря... благодаря! – прошепна сънят, а усмивката му можеше да накара сто кошмара да се превърнат в розови видения.

 

Какво се случи после с Феята на неприбраните играчки и Фифо?

Ами ако някога, да речем в петък, някъде, да речем на детската площадка, срещнете онова дете, което ги измисли – питайте го.