Коледна история - Симона Вълева

  Здравейте,мили дечица! Аз съм вашият приятел Дядо Коледа. Сега ще ви разкажа една интересна история, за това как за малко не успях да дам подаръка на последното от списъка ми дете...

  Всичко започна една сутрин два дена преди Коледа. Джуджетата работеха неуморно. Все повече играчки се правеха, опаковаха и натрупваха в чувала. Всякакви видове кукли, мечета, барабани, книги и много други играчки джуджетата слагаха в шарени кутии с червени панделки. Дойде време за обяд и малките работници се спряха за почивка. Някои от тях отидоха да нахранят елените Веселушко, Тропчо, Кокетко, Рудолф, Звезделушко, Послушко и Треперушко. Животните вече бяха големи и имаха нужда от много храна, за да имат сили да дърпат шейната ми. След като се навечеряха, заспаха. Трябваше да бъдат отпочинали и бодри. Децата ми бяха изпратили много писма. Чакаше ме много работа. След цял следобед, прекаран в четене на писма, седнах да ям мляко с бисквити. Не след дълго легнах да поспя, за да събера сили за полета с шейната. Джуджетата също легнаха. В къщата ми настана пълна тишина.

  На следващата сутрин, когато се събудих, работниците ми вече бяха станали и опаковаха последните играчки. След около петнадесет минути всичко беше готово – куклите, мечетата, барабаните и книгите. Грижливо бяха сложени в чувала, който беше натоварен в шейната ми. Всички, доволни от свършената работа, отидоха да почиват. Всички освен мен. Имах странното чувство, че съм забравил нещо. Погледнах отново списъка с играчки и всички бяха приготвени. Не можех да се сетя какво пропускам. Въртях се из стаята и като се изморих седнах на леглото. В този момент нещо се смачка под мен. Станах внимателно, обърнах се и видях едно писмо. „Как съм го пропуснал?” се запитах учудено. „Бях сигурен, че съм прочел всичките!” Изненадан сложих очилата си, отворих го и започнах да чета на глас:

„Скъпи Дядо Коледа,

Тази година не искам никакви играчки. Моля те само за едно-щастие. Само това искам! Знам, че си истински и ще успееш да ми го дадеш. Вярвам в теб!

С обич: Нели, 10 години, Атланта, Джорджия”

Това беше първото такова писмо, което някога съм чел! Наистина бе голяма изненада за мен. Вътре в плика имаше и една много хубава картинка на семейството ѝ пред коледната елха. Замислих се “Как бих могъл да ѝ дам такова нещо?” Цял ден размишлявах упорито. Толкова много идеи ми минаваха през главата. Наближаваше залезът на слънцето и скоро трябваше да потегля с шейната. Облякох си червения костюм, обух си червените ботуши и излязох навън. Сложих елените по местата им и проверих за последен път играчките. В този момент, като гръм от ясно небе, ми хрумна как мога да направя Нели щастлива! С усмивка на лице благодарих на джуджетата за помощта и потеглих. Нощта минаваше като един миг. Обиколих  последния град, последния му квартал и ми оставаше една последна къща. Трябваше да побързам, защото слънцето щеше да изгрее след броени минути.Спрях шейната на покрива на къщата и казах на Веселушко, Тропчо, Кокетко, Рудолф, Звезделушко, Послушко и Треперушко да пазят тишина докато се върна. Бързо влязох през комина и се озовах в една стая пълна със светлини. Голямата елха, украсена с най-различни играчки, стоеше в средата ѝ. Точно над камината бяха сложени коледни чорапчета пълни с бонбони и шоколад. Качих се по стълбите и тихичко влязох в малката стая. Цялата беше розова с много пухени възглавнички, а в края ѝ на едно малко розово легло спеше едно момиченце. Веднага познах, че това е Нели от картинката, която ми беше изпратила. Протегнах бавно ръка и я събудих. Тя стана, потърка очите си и ме видя. В този момент се изписа една огромна усмивка на лицето ѝ. С голяма радост и изненада извика:

-Дядо Коледа, това наистина ли си ти? Не сънувам, нали?

-Да, Нели. Това не е сън. Аз наистина съм тук до теб. Когато прочетох писмото ти бях много изненадан от желанието ти. Мислех, че е невъзможно да го изпълня, но ми хрумна идея. Моля те да ме изслушаш внимателно. – отговорих аз с леко строг, но мек глас.

  Нели кимна и аз продължих:

-Щастието се крие в малките неща като украсяването на елхата, вечерите, прекарани в разказването на истории и в това да бъдеш със семейството си. Ако има хора, които да те обичат бъди щастлива! Ако има хора, които да се грижат за теб, да бъдат с теб, когато имаш нужда и винаги да ти помагат, тогава ти вече си щастливка! Най-важното е да се радваш на малките неща в живота, защото те винаги имат най-голямо значение!

  Момиченцето ме гледаше с възхищение. Наистина разбираше какво ѝ казвам и се радвах за това! Колкото и да ми се искаше да остана при нея, трябваше да тръгвам.

-До следващата Коледа! – казах аз на Нели.

-До тогава! Благодаря за подаръка! Не бих мечтала за по-хубав! – отговори ми тя.

  Тогава аз излязох тихо от стаята ѝ, качих се в шейната си и потеглих обратно към Лапландия.