ПРИКАЗКИТЕ НА ШЕХЕРЕЗАДА - Вичо Балабанов

- Но влезте, мъничка Шехерезада ! Защо си тъй наплескана с помада ?

- Поруменявам, господарю мой, щом вляза във султанските покои !

- И криеш скромността си !? Машала ! Събуй се до вратата и ела ! И глезенът ти чак е зачервен !?

- Това е от синджира ! Не от мен…

- Ще кажа да те вържат за врата !

- Благодаря, най-мъдрии на света !

- Добре, какво ще ми разкажеш днес ?

- Животът, господарю, сритан пес, все  гонещ стръвно своята опашка, истории сиромашки, богаташки създава всеки ден по своя кръг…

- А ние май сме за калабалък…

- Уви, така е, господарю мой… а примерите за това безброй…Преди години, във далечен град, условно да го наречем Багдат, съветник имал си един везир.    Поне привидно си живели в мир.   Но ето че градът бил обсаден, и… казват, във един прекрасен ден съветникът предал се на врага, но носел, като опитен слуга, ключа от портите върху поднос.

Тоз ход оказал бил се силен коз и назначен бил в новата управа. Заел се с поста както подобава,със други думи, клател своя фес, пак за прогрес. разбирай интерес. Историята всъщност свършва тука…

- Шехерезада ! Никаква поука не виждам !

- Тъмно е ! Нощта е сляпа ! Но хайде да надникнем във долапа на тоз съветник пак издигнат в бос…Там в ляво… вижте… същият поднос ! Той си го пази… даже тайно лъска, че враг ли пак по портите заблъска, ключа върху подноса той ще сложи и в нечии нозе ще ги положи… за да получи своя чин и слава…

- Но как !? Предател меча заслужава !

- Във онзи град, сред пеизаж хълмист, наричали го “професионалист”. “Предател” е на нашият език…

- Ох, слава на Аллах !

- Аллах Велик!