Огледалото на магьосника - Стефан Страшимиров

            В едно далечно царство живеел цар със своята единствена много красива дъщеря Радост. Тя била луда глава и по цял ден  скитала из околните гори и поля. Яхнала любимия си жребец, който бил приказно същество и говорел човешки, тя ходела на лов дори в една омагьосана гора. Говорело се, че скрит там, живеел зъл магьосник, който със своите черни магии правел много злини на хората. Магьосникът  имал едно вълшебно огледало, чрез което наблюдавал какво става в царството.

                Веднъж, когато била на лов и гонела един заек, принцесата достигнала до омагьосаната гора, където заекът се скрил. Тя смело го последвала сред гъстите, почти непроходими храсти. Ненадейно пред нея се показала една поляна, в дъното на която имало един висок, мрачен замък. Наоколо царувала мъртва тишина. Не се чували нито песни на птички, нито каквито и да било звуци, издавани от животни. Преследваното зайче  се скрило под един храст, но цялото треперело. Принцесата го взела на ръце, погалила го нежно и го попитала:

            – Какво толкова страшно има, че трепериш?

            Зайчето не отговорило, но нейният кон проговорил:

            – Нима не знаеш, че в оня мрачен замък живее злият  магьосник, който използва магии, за да прави хората нещастни?

            – Че откъде мога да знам! Но да се махаме от това мрачно място!

            И тя тръгнала със зайчето в ръце, а конят послушно я последвал. Но ненадейно пред нея израснали гъсти дървета и храсти. Конят извикал:

            – Бързо, ме яхвай, принцесо!

            Тя  веднага го възседнала и той препуснал  без да се бави, а дърветата и храстите се отдръпвали пред него. Едва когато излезли от омагьосаната гора, конят спрял, а принцесата пуснала зайчето и то мигновено се скрило под храстите. 

            В този момент пред тях се появила една фея, която  казала:

            – Радост, магьосникът, за когото сега научи,  отрови твоята майка, веднага щом ти се роди.        

            Изведнъж започнала невиждана буря. Преди да изчезне, феята викнала:

            – Спасявайте се!

            Принцеса Радост не чакала втора покана, а пришпорила коня си, който препуснал като хала и успял да достигне и да се скрие зад огромни канари. Тук магьосникът, който предизвикал бурята, нямал власт.

            Когато принцесата се прибрала в замъка на баща си, след като му разказала какво е преживяла, го заразпитвала.

            – Седни, дъще, ще ти разкажа семейната история. Когато бяхме млади с брат ми Асеница, който сега е зъл  магьосник, защото една вещица ни прокле, бяхме неразделни. Тогава срещнахме майка ти и тя избра мен за съпруг. Оттогава той избяга и се закле да отмъсти и на двама ни. И го направи. Веднага щом ти се роди, той успя да отрови майка ти, а сега прави всичко възможно да унищожи и мен. Той се е свързал с тъмните сили, а  старата вещица чрез магия владее ума му. Но настъпи времето да развалим  магията. Добрата фея се яви в съня ми и каза, че ще трябва лично да се изправя пред злата вещица, затова утре призори тръгвам.

            На другата сутрин, когато царят потеглил за омагьосаната гора, принцесата запита своя кон:

            – А ние какво ще правим сега? Как да помогна на баща си?

            Конят стоял замислено, но след малко викнал:

            – Качвай се веднага, открих начин!

            И конят с принцесата препуснал като вихър към замъка на злия магьосник.  Докато царят се борел с различни трудности от пропасти, дървета и храсти, конят минал по някакъв таен път и се появил зад замъка на магьосника.

            – Сега ще направим следното...

            Още недовършил думите си, видял, че добрата фея се появила и направила някакъв знак със своя жезъл и конят мигновено се превърнал в един красив и снажен момък.

            Принцесата гледала изумено, а феята казала: 

            – Това е принц Йоан и той ще ти помогне, следвай го!

            Принцът се спуснал към една тайна врата, следван от принцесата. Той уверено я отвел право към вълшебното огледало и казал:

            – Застани тук и не мърдай, каквото и да се случи! Аз ще бдя над теб.

            В този миг се чул един ехиден кикот и ненадейно се появил грозният магьосник с жезъла си в ръка.

            – Чудесно! С един удар два заека, ха-ха-ха! Теб те бях превърнал в кон, но сега двамата ще ви превърна в прилепи, защото обичам техните песни, ха-ха-ха! – и той произнесъл някакви магически думи, като метнал жезъла си към двамата. Незабавно момъкът отблъснал Радост и двамата паднали на земята. Жезълът прелетял над тях и силата на магията  разтрошила огледалото на хиляди парчета. После жезълът се върнал към магьосника и той  изчезнал. Принцесата и момъкът чули само писъка на един прилеп, който прелетял над тях и се изгубил в мрака...

            В същото време в гората, на едно забравено от бога място, една стара вещица, гърчейки се, се превърнала в змия и се скрила под един камък.

            След това магията изцяло  се развалила и мрачният замък възвърнал стария си приветлив вид, а наоколо звучала  музика и хората се веселели. Едва сега момъкът казал на принцесата:

            – Аз съм принц Йоан, ще се омъжиш ли за мен?

            – Да, да, да! – кратко отвърнала принцесата и го прегърнала щастлива...