ПРИРОДАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ - Дими Борисова

     Един Скорпион дълго живял на брега на една река. От дългия живот на едно и също място  му станало много скучно. Познавал всяка педя от тинята, дребните песачинки  и  застоялата вода в плитчините на края на реката. Много искал да премине на отсрещния бряг и тъй  да  смени мястото си на живот, но пък не можел да плува на дълбоко. Страхувал се и от бързата вода, която на подскоци преминавала пред очите му. Гледал широката река и непрекъснато мечтаел  за  пътешествието, което ще го отведе на ново и интересно място. 

     Един ден, както си седял замечтан на брега видял Костенурката, която кротко си пълзяла по зелената трева, обрасла покрай реката.

-Хей, приятелко Костенурке, виждам, че нямаш много работа, просто се разхождаш. Моля те да ми направиш една услуга. - Провикнал се с надежда Скорпионът.

Костенурката  бавно се обърнала и го погледнала.

-Какво услуга искаш от мен, господин Скорпионе? Едва ли ще мога да ти помогна…

- Само ти можеш, сигурен съм в това.  Моля те ела по-близо и ми помогни. Не е кой знае какво за тебе…, просто  ме пренеси на отсрещния бряг, защото знаеш, че аз не мога да плувам, а тук ще умра от скука и глад. Пък в това горещо време и ти ще се поразхладиш, като поплуваш в студената вода…

Костенурката се замислили, но Скорпионът продължил ласкаво да я моли: 

-Хайде, де… Моля те, добра Костенурке, моля те…

    Костенурката склонила да му помогне, съжалила го и се съгласила да го качи на гърба си и го пренесе през реката.

     Тя се приближила и Скорпионът бързо се настанил на гърба й. През целия път седял мирно, но точно преди да скочи на другия бряг, не се удържал и ужилил Костенурката по задното й краче. Костенурката свила крака си от болка и  възмутено възкликнала:

- Как можа?! Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа…, как можа да ме ужилиш?!

- Приятелко, – обърнал се спокойно към нея Скорпионът – твоята природа е да помагаш, а моята – да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост ли? Не.., не съм съгласен! Аз съм си такъв и смятам, че съм толкова добър, колкото тебе… А ти защо се съгласи като знаеш моята природа? Кажи, де…?

- Чувала съм за тебе, че си такъв – хаплив и лош, но ти така се молеше, че аз не можах да ти откажа…Ох..- изпъшкала Костенурката от болка и продължи през сълзи сконфузено да му обяснява: - Помислих, че след като ти помагам и те спасявам от глад и скука, просто ще благодариш и ще станем приятели , ама ти…

- Ей, ти какво си помисли, че като си добра и наивна ще ме промениш ли? Да знаеш от мен, че природата никога не се променя, всеки е такъв, какъвто е и всеки е добър за себе си... Разбра ли ме…? Хайде, довиждане…

     Скорпионът се заринал доволен в пясъка на дълго мечтаното  си място. А Костенурка била много разочарована, чувствала се  предадена, на всичкото отгоре и ранена. Куцайки с болния си крак  още по-бавно продължила пътя си. Вървяла и си мърморела, все едно разговаряла  със Скорпиона, сякаш той вървял до нея:

-Наивна съм била..., сякаш незнаех, че си неблагодарник и подлец, ама на… - съгласих се, щото си мислех, че знаеш правилото в живота, че на доброто се отговаря с добро. А ти - не! …Не го  знаеш…Жалко!Може пък да си прав, природата да не се променя, …незнам…, незнам.  …Ама, тъй пък ще си седиш без приятели и пак ще ти е скучно…и ще съжаляваш… Може пък един ден  да се промениш, дано не е късно...Ох, крачето ми, боли ме…“  

Дими Борисова