О Р Л И Ц А Т А - Мариана Димитрова

В старата гъста гора,високо горе в планината,до самите скали,растеше огромен, разклонен дъб.В широката корона на клоните му двойка орли сви гнездо.Много яйца мъти орлицата,но все не оцеляваха.Накрая от едно голямо яйце се показа голички,едро орле.С много любов и грижа орлите отглеждаха рожбата си,а орлето растеше  бързо. Един ден стария орел изчезна и не се появи в гнездото.Орлицата сама продължи да се грижи за малкото.Много пъти,рискувайки живота си,тя хищно нападаше жертвите и ги замъкваше в гнездото да нахрани детето си.Често,самата тя гладна,уморена,излизаше на повторен лов да задоволи ненаситния апетит на орлето.А то растеше и растеше. Майката се опитваше да го учи вече само да ловува,но то мързеливо отпускаше криле на близките скали и цял ден се препичаше на слънце,чакайки тя да му донесе храна.

Една вечер орлицата се върна без плячка.Орлето,пораснало вече с крясък и писък се нахвърли върху нея,изблъска я от гнездото,а тя уморена тръгна отново на лов.През нощта,тъкмо сънят я беше налегнал чу крясъка на детето си.Към гнездото се промъкваше рис и хищно протягаше лапа към орлето.Майката скочи,заби клюн и нокти във врата на голямата котка,заудря с криле.Орлицата  уби звяра и тежко легна в гнездото  с дълбоки рани по гърдите.Орлето беше отлетяло на безопасно място на скалите и с жив интерес следеше схватката,но без да се намеси.Прибра се в гнездото чак като видя риса да пада в корените на дъба.

            Отново орлицата тръгна на лов,отново мъкнеше агнета,зайци,сърни в гнездото за орлето.То така порасна,че за майка му почти нямаше място и тя спеше съвсем на края на гнездото.Орлицата беше далеч,когато се изви страшна буря.Вятърът свистеше, чупеше клони,вихрушка вдигаше стълбове от листа и прах.Тя забърза към дома си,едва летеше срещу силните пориви на бурята.Когато стигна по тъмно до дъба,не намери нито гнездото,нито орлето.Тя закръжи и тревожно зовеше  детето си..

То се обади откъм скалите.Беше се скрило във вдлъбнатината и жално пискаше. Майката го приласка,прикри го с крилата си от бурята,то притихна и задряма.Тя остана будна цяла нощ.На сутринта  намери разрушеното си гнездо до дъба.Започна да гради ново за своето пораснало вече орле.То не й помагаше,не влачеше клони,мъх и шума,препичаше се на скалите и чакаше.С много труд,любов и търпение,тя сви по-голямо и хубаво гнездо.

                Измина време.Орлицата все така ходеше на лов,но все по-често се връщаше празна.Годините и умората си казваха думата.Орлето я блъскаше с криле,кълвеше я,пискаше и съскаше срещу нея.А когато тя донесеше плячка,то стръвно се нахвърляше и не допускаше майка си до месото,докато не се заситеше.За нея оставаха кокалите,

които тя дълго чоплеше.

              В една ясна,лятна утрин орлето,вече голям и силен млад орел,излетя високо над скалите,бави се дълго и се прибра с тлъсто агне в клюна.Майка му се зарадва – вече беше стара и немощна и освен мишки и катерици не успяваше да улови нищо.Гладна,тя се приближи до агнето и клъвна от него.Младият орел изкряска,блъсна я силно и я събори от гнездото.Тя отлетя на съседното дърво и жално записка.Когато орелът се насити,тя пак се приближи и понечи да хапне от останалото месо.Орелът отново я блъсна силно,клъвна я по главата и с крясък я прогони от гнездото.

             Три дни старата орлица стоя на скалите,отпуснала крила,свела глава,сълзи пълнеха старите й очи.Не ядеше,не пиеше вода – умираше.С последни сили се издигна високо над скалите и с устрем падна на най-острия зъбер,който се заби дълбоко в гърдите й.Обляна в кръв и мъртва тя тежко се свлече в корените на дъба,който толкова години я приютяваше в клоните си.