МАЛКА ПРИКАЗКА ЗА ТИШИНАТА - Кина Къдрева

         Какво е тишината?

         Какво е тишината? –

         Малко пухкаво глухарче всред полето – това е тишината!

         Уж го има, а докоснеш ли го, и го няма!

            Затова калинките минават покрай него на пръсти.

         И бръмбарчетата минават на пръсти.

         И дори паячето минава на пръсти.

         - Ш-ш-ш! – прошепва вятърът, сгушва се между тревите и притаява дъх.

         А цветята притихват и се услушват.

         - Ей! Чувате ли нещо? – обажда се плахо щурчето.

         - Чуваме как калинките минават на пръсти край глухарчето – отвръщат цветята. – И бръмбарчето чуваме как минава на пръсти!

И паячето чуваме!

И дори чуваме как вятърът им казва: “ Ш-ш-ш!”.

         - И какво е всичко туй? – пита щурчето.

         - Това е гласът на тишината – отвръщат цветята.

         - А откъде е тая тишина? – пита щурчето. – Може би е паднала от някоя звезда?

         - Не! От глухарчето е! – отвръщат цветята. – То цялото е направено от тишина!

         - Аз пък ще направя песничка за тишината! – казва щурчето. – Нали може да направя песничка за тишината?

         - Може! – отвръщат цветята. – Само внимавай, да не би от песента ти глухарчето да се уплаши и да се разлети.

         - Тя ще е много тиха – отвръща щурчето. – Тя ще е песен за лекичките стъпки на калинките, които минават на пръсти край глухарчето, за звъна от стъпките на бръмбарчетата и паячето. Тя ще е песен за цветята, които се ослушват да чуят тишината и за самото глухарче, което цялото е направено от тишина! –

         И щурчето лекичко подсвирна, после пак подсвирна, и после подсвирна пак.

         Тая песен така се хареса на калинките, че те престанаха да се разхождат, свиха се в креслата на цветята, заслушаха се и заспаха.

         И бръмбарчетата се заслушаха и заспаха.

         И паячето се заслуша и заспа.

         И дори цветята затвориха камбанките на своите чашки и се унесоха в сън.

         А звездите една по една надникнаха от небето, за да видят кой свири, и така си останаха надвесени над поляната през цялата нощ.

         - Каква е тая песен? – попитаха те, когато най-подир щурчето млъкна.

         - Това е песничка за тишината и за глухарчето, което цялото е направено от тишина – отвърна щурчето.

         - Може глухарчето наистина да е направено от тишина, но самата тишина, най-хубавата, е направена от песен на щурец – казаха звездите. – Когато ни се иска тишина ще идваме при тебе!

         Така казаха, а щурчето се засрами!

         - Грешите! – рече то. – Тишината е направена от лекичките стъпки на калинките, които минават на пръсти край глухарчето, за да не го безпокоят. И от внимателните стъпки на мъничките бръмбарчета! И от стъпките на паячето! И от шепота на вятъра! И от притаения дъх на цветята! И от сънищата на глухарчето, което цяло е направено от тишина! А аз превърнах просто всичко туй на песен. Това е! – рече то.

         И щурчето подсвирна.

         После пак подсвирна.

         И после подсвирна пак.