РОЗОВО – ЗАХАРНО – СКЪПОЦЕННА ПРИКАЗКА - Кина Къдрева

         - Джин!

         - Джин!

         Птичето с червената качулчица ли се обажда?

         Не е птичето! – Пряспата на покрива се е събудила!  Протяга се сънена на керемидите порозовяла като захарен памук и се чуди:

         - Кой ли ме събуди? Дали котаракът с черните мустаци ме е погъделичкал с опашката си по носа, или птичето с червената качулчица ме е клъвнало по петата?

         - Не съм аз! – казва котаракът и подава мустаците си от комина. – Моята опашка не е розова, а ти цялата си боядисана!

         - И аз не съм! И аз не съм! – скача птичето с червената качулчица по керемидите. – Не виждаш ли, че човчицата ми е жълта? Скок! Скок!

         - Ами тогава кой ще е? – чуди се пряспата.

         - Трябва да е някой розов! – казва котаракът и се оглежда.

         - Трябва да е някой захарен! – казва птичето и също се оглежда.

         - И къде ли се е скрил тоя, дето ме събуди? – чуди се пряспата.

         - Ей сега ще го намеря! – казва котаракът и се изкатерва на комина. – Ще го намеря и ще го помоля и мене да боядиса розов!

         - Не! Аз ще го намеря! Аз ще го намеря! – подскача птичето. – Ще го намеря и ще го накарам да ми направи човчицата захарна!

Скок!

Скок!

         - А какво ще правиш като станеш розов котарак? – смее се слънцето и се навежда да погледне в очите на котарака.

         - Ами ще взема една стълба и ще боядисам с опашката си целия свят, за да е розов! – казва котаракът.

         - Пък аз – “Клъв! Клъв!” Ще клъвна розовия свят с човчицата си от захар по петата и той ще стане сладък! – скача птичето.

         - Ах, колко ще е хубаво! – казва пряспата и се протяга.

         - Ах, колко ще е сладко! – смее се и слънцето, и хоп! Скача розово и захарно на покрива.

         - А-а-а! Ето значи кой ме е събудил! – обажда се пряспата.

         - Видяхте ли? Намери се! Намери се! – изчуруликва птичето, а слънцето му смигва заговорнически.

         И щом смигна, изведнаж човката на птичето с червената качулка става захарна и то запява с такъв сладък глас, че целият свят се изпълва със сладост.

         После слънцето погалва котарака по гърба и котаракът става розов! - С розово носле, розови уши, розови лапички, и разбира се с розова опашка. Само мустаците му остават черни. За красота!

         - Благодаря  ти! – казва котаракът на слънцето и скача от покрива, за да си търси стълба. – Сега ще боядисам света розов!  Защото един свят, когато е розов е по-сладък!

         - А аз ще го направя златен! – казва пряспата. – Златен, сребърен и скъпоценен!

Джин!

Джин!

И тя започва да се разтопява.

Разтопява се,

разтопява се,

а от покрива – “Джин! Джин!” – започва да тече сребро и злато и да се стича в златно-сребърно поточе.

         - Хайде! Окъпи се за здраве! – казва пряспата на слънцето.

         - Ей сега! Само да си затворя очите! – радва се слънцето и – Бум! – скача в поточето и като цамбурва, разхвърчава на всички страни  капки от сребро и злато.

         Къпе се слънцето, стиска си очите, да не му влезе случайно сапун, и не вижда как под златните и сребърни пръски започват да никнат и да разцъфтяват златни иглики,

 и златни минзухари,

и златни жълтурчета-глухарчета!

Разцъфтяват,

разцъфтяват – и светът става златен!

После разцъфтяват черешите,

и сливите,

и кестените,

и жасминът – и светът става сребърен!

А под тях вълшебно се появява копринена вълшебнозелена трева, сред която вълшебно отварят вълшебни цветове вълшебно алени и сини, жълти и розови скъпоценни цветя, и целият свят става златен, сребърен и скъпоценен!

         - Виж ти! – казва слънцето като се окъпва и като си отваря очите. – наистина светът е станал златен, сребърен и скъпоценен!

         - И розов! – казва розовият котарак изправен върху захарна стълба закрепена в небето и – “Мац! Мац!” – с опашката си боядисва ли, боядисва ли, боядисва облаците розови.

         - И сладък! – изчуруликва сладко птичето с червената качулчица сред захарно-разцъфналата дюля.

         - А за винаги ли? – пита слънцето.

         - Зависи от тебе! – казва птичето.

         - И от мене! – казва котаракът.

         - И от всички! – прибавя слънцето и това е самата истина.