Приятелки - Павлина Гешева

Беше топла лятна утрин. Млада и красива Kалинка с едри, правилно оформени черни точици кацна на една Mаргаритка, която приветливо й каза:
- О, приятелко, отдавна не си идвала. Как я караш? Видиш ми се отслабнала.
- Как ли? Не мога да спя, загубих и апетит. Влюбена съм, но не съм сигурна дали той ме обича. Момичетата очакват от мене да им посоча къде ще се омъжат, а сега аз няма кого да попитам - промълви красавицата и от вълнение още повече почервеня.
Това разтревожи Mаргаритката и тя рече:
- Е, аз мога само да ти кажа дали те обича. Ще разбереш, ако, откъсвайки белите листенца от цветчето ми, тихичко наричаш: "Обича ме - не ме обича".
- Mного мило от твоя страна. А как да ти се отблагодаря? - попита Kалинката.
- Но нали затова сме приятелки... Имам само една молба - да ме избавиш от листните въшки, които изпиват жизнените ми сокове - изохка нежното цвете.
Калинката се съгласи и припряно започна с наричане да къса листенце след листенце, докато не остана нито едно.
- Ах, обича ме, обича ме! - запърха радостно тя. - Благодаря ти. Отивам да му разкрия чувствата си.
 Влюбената щастливка литна и тутакси забрави за своето обещание.
Маргаритката от почуда не можа нищо да каже. "Добре че  спасих поне цветчето си от безмилостните въшки" - помисли тя и безжизнената й главица клюмна отведнъж.