Приказка за Доброто и Злото - Кръстина Кръстева

Бяха времена, когато на Земята сред човеците шестваше само Злото. То поразяваше душата, ума и сърцето на хората.  Те ставаха  егоисти, алчни, ненаситни, груби и зли.

-Най-после утвърдих царството на Злото сред човешкия род! – гордо се хвалеше то  на себе си.   Колкото хората са по-зли един към друг, толкова Аз по-дълго ще живея! – радваше се то.

Майсторски направи показен завой с всъдехода си и го паркира в градината пред огромния си дворец.

-Днес съм особено доволен! – каза с облекчение Злото. – Накарах хората да направят 99 злини! Сега мога да си почина.

Беше полегнало самодоволно, когато на вратата на двореца се почука.

-Кой е? – изненадано попита то. - Никой до сега не е прекрачвал прага на дома ми.

-Аз съм, съседката Мъдрост от съседното царство! – достигна до него изнемощял глас.

 Злото натисна един бутон и вратата автоматично се отвори.

-Влез!  - грубо извика то.  - Какво те доведе при мен?

 Старицата Мъдрост, подпирайки се на една тояжка едвам пристъпи.

-Водата в моят кладенец пресъхна. Жадна съм! Ще ми дадеш ли от твоята вода?

     Злото бе готово веднага да откаже. Изведнъж обаче нещо го накара да си помисли: „-Какво ли ще стане, ако пък й дам вода?” Изненадващо и за самия себе си, то грубо извика:

-На масата в шишето е! Сипи си и си върви!

Изнемощялата от жажда старицата бавно и несигурно пристъпи. С треперещи ръце отсипа вода и на един дъх я изпи. От облекчената й душа се отрони въздишка.

В този момент стана чудо. Въздишката придоби образ и засия с ярка светлина. Изненадано Злото скочи от леглото:

-Какво си ти? От къде се взе? – развика се разярено то.

-Аз съм Доброто! Твоят противоположен брат!  Вече няма да си сам сред човеците. Имаше Зло, когато мен ме нямаше! Но мен вече ме има! Така, че свършено е с царството ти! От този миг до твоето царство ще бъде и моето – Царството на Доброто! Ще те следвам навсякъде! Ще се намесвам винаги, за да не правят човеците повече злини. На земята най-накрая ще се възцари Доброто!

Стоейки в страни от тях, старицата Мъдрост леко, с крайчеца на устните си доволно се усмихна. Приведе глава и тихо излезе. Дълго бе обмисляла с какво да помогне, за да спрат нещастията по Земята, които постоянно причиняваше Злото.

       Реши, че трябва да направи така, че Злото само да създаде Доброто, правейки неволно първата си добрина.

Стъпила на двора, тя вдигна глава към Небесата, разпери ръце и отправи вик към човеците:

-Хора, опомнете се! Злото е ненаправено Добро! Правете само добрини!

 

 Правете само добрини, ако искате Злото да си отиде завинаги от вас!