ПРОГРАМА „МИРОВА СКРЪБ” - Дарила

Когато Венера се събуди, вече знаеше как ще свърши онзи там свят по години и на части. Началото е през фатална година. Първа ще пострада една страна в центъра на Европа. В годината, когато започват масовите бедствия. Месеци по-късно от небето дойде флотилия предвождана от избран. Първия път поражения  за четири дни. После изчезват и други народи, етноси. От страна остават една осма жители.  Тогава светът започва нов живот. Докато оплаква угасналите като свещици хора, покосени в миг и без боледуване  от незнайна болест, светът се пита каква нова болест е това? Вирус непознат, бактерия, епидемия? Покосените са избрани. Останалите продължават до своя си край, което също им е дадено. Светът се пита   как да го преодолее? Има ли начини, какви са? Няма да помогнат нито лекари, нито други учени. На ясновидци няма да им се даде да кажат истината. Само предположения. После светът заживява в стрес и не престава да се пита ужасен – как да продължи? Дотук ли е? Не? Има ли после? – По-страшното предстои. Смятат, че след първия удар лошото е отминало, но то едва започва. На следващата година то пак се проявява – стопяват се две държави. После – три, четири и така върви по месеци – с оредяване. Няма да се подмине нито народ, нито континент. Няма да има логика. Тя е някъде отвън, където човешкото съзнание не достига ни на сън, ни на яве. За следващите 23 години земята олеква с   милиард жители. Малтусианският модел е само бледо напомняне. После оцелелите се чудят как да продължат. Но ще трябва. Земята е смълчана и объркана. Къде са хората? Толкова много градове, мегаполиси, сгради? Сега са празни. Хората, останали да доживеят дните си, са също така избрани да останат тук все още, както онези, които вече са подбрани да си отидат с хиляди на ден, с милиони за броени дни, са в паника. 

 Земята продължава да дава живот на оцелелите. Понеже човеците не организират добре живота си и правят много грехове всеки ден, а това не им е позволено, присъди им се – смърт.

   Мониторът показва картини от  миналото, но отегчена Венера ускори движението към новото бъдеще, В този миг за нея само то имаше значение. Когато започна преди 8 хиляди години, придвижи група хора от Предна Азия към полуострова с голяма планинска верига, която назова Хем, много по-късно Балкани и там ги засели. Край горещия минерален извор подреди да тръгне всичко. Първите заселници на мястото, за което прибави и легенда, нарече София, насели различни племена в различни сектори от времето – траки, славяни, прабългари, римляни. Засели ги покрай топлата вода, нейното откриване се счете за революционно. Създаде им поминък – уседнал начин на живот, станаха земеделци, скотовъди. Още не познавали металите, сечивата им са от камък, кости и рога. За да придаде малко повече финес на грубата първобитност Венера  изработи за миг свое изображение с ръцете на първия самоук майстор и му внуши да я нарече Слатинската Венера. Бързо прехвърли  времето напред и видя как следващите хора я откриха, прележала в земята 8 хилядолетия. Един съвременен жрец, с научно звание на  археолог държи в ръцете си малката статуйка, а Венера се чуди дали му е интересна и намира ли  я за хубава, възможна за прабогиня Майка. Мястото избра за кръстопът на живота и на посоките земни, като пъп, през който да преминават няколко  поредни цивилизации. Техният живот тече с хилядолетия, столетия. Но за Венера те са мигове, а съдбите им  резултат на случайно хрумнали решения.

Хареса си онази   малка, но необикновена скулптурка. Нейните форми и присъствие показваха на хората историята на първите, за вярванията и традицията на онези от древността.  Направи от Софийското поле най-важният кръстопът на Балканите за цели  хилядолетия. А  територията и околностите остави да е пресечна точка на двата основни цивилизационни потока от Азия към Европа.   Събра първите й жители в истински ранен град, който във времената се обитаваше поколения наред.

 Премести таймера хилядолетия напред във време, когато видя по улиците бунтове, развяни плакати, викове, насилие, протести. На земята в същото време има криза, дълбока и неразрешима. Никакви учени глави не можеха да измислят начини да я преодолеят. Защото пак Тя дърпаше конците. Понеже нравите между хората западнаха, видя безброй безобразия. Реши с един замах да изтрие всичко и да започне отначало нова програма. Но и в самото унищожение трябваше да има последователност, идеята за апокалипсиса дразнеше въображението й да измисли поредния сценарий на ужасен край. Колко ли пъти вече го е правила. Изтегли друга програма в ново прозорче на монитора и сформира ударната сила. Водач с непреодолими за земляните възможности поведе армия, имаше средствата. Тя изписа последващите действия в новата програма и ги пусна в действие.

    Нареденото бе изпълнено. Флотилията, от която нито един простосмъртен не можа да види и частица, извърши предвиденото и се прибра под повърхността до следващо нареждане. Архангелите отведоха душите на рояци до новите им места – звезди с хилядиградосув студ или с толкова градуса огнена магма на различни планети, в далечни галактики. И всеки дух бе оставен на себе си да следва кода на съдбата на своята душа.

   Залезът докосна изгрева в един миг и записа на Земята нова страница – напълно непозната за хората. Следващата програма вече чакаше да бъде пусната в действие. Поредната виртуална игра бе зададена и само от едно enter зависеше да бъде пусната в този миг в действие. Екранът чакаше потвърждение. Пръстът на Венера е на сантиметри от бутона. Пита се дали да измисли друг вариант, нов сценарий, или засега да пусне да се задейства този, пък утре да опита да развие нова идея.

   Всяка вечер си измисля нови ролеви игри и ги пуска за изпълнение към Земята от своя гигантски компютър. И не само към нея. Понякога разместваше душите – те се раждаха веднъж на Земята, следващия път на друга планета, после пак ги връщаше в друго прераждане в друго време и така нямаше край. Играе си с хиляди животи, с милиони съдби. Подсказва на единици как да станат водачи на останалите, как да се издигнат над тълпата, а тя да им повярва и тръгне сляпо след тях. Ту подшушва на учени в лабораториите им как да разградят атома и с това да им даде в ръцете неограничена сила и власт. Но знаеше много добре, че не трябва да прекалява, защото човекът, който създаде в началото на обучението си, бе от поредната земна цивилизация, той е създаден слаб и властолюбив, безкомпромисен и амбициозен. Колко от него имаше в нея, се питаше понякога. Това бе само една поредна компютърна игра, нарече я „Мирова скръб” и Венера бързо се отегчи от нея.

Утре ще  се опита да създаде нова, до получаване на добър резултат в поредното задание, което Вселенският Учител й бе възложил. Венера все се проваляше на изпита. Беше непокорна, едва удържаше силата си и това се отразяваше на нейното въображение и на програмите, които създаваше. Затова вместо в посоката, която  всички следваха, тя се движеше в обратната. Като онази планета Венера, която е в обратно движение, в сравнение с  другите. Учителят й позволи тази волност. Но докато разглежда идеите й за нова цивилизация, вижда, че тя допуска една и съща грешка, затова всеки път не се получава добър резултат. Тя бе млада, необуздана, силна, с обратно въртене в Слънчевата система, могъща като всички стихии на няколко квартала-галактики. И поради младостта си все още не бе осъзнала значимостта на всеки един живот в тях – с добро начало. И всеки път да се проваля на изпита, докато не го проумее и разбере по пътя на своето гигантско развитие, с времеви сектори равни на милиарди ери. За нея те са само няколко мига от личната й линия на живота. Имаше толкова много време пред себе си. Тепърва да разработва най-добрия си вариант и да вземе най-накрая изпита. Учителят търпеливо я чакаше да стигне нужното ниво.

                  ДАРИЛА