МАЙКА СЛЪНЧОВА И ОБИЧ – ХЛЯБ - Дарина Цветкова

/приказка/

 

Майка Слънчова осъмна,

грабна сърп, изми очи,

ниви Слънчови ожъна –

златни снопи – дар лъчи.

 

Едро жито овършея,

загария*, кехлибар,

с шиник - вятър го превея

в Слънчовия нов хамбар.

 

И отприщи яз - водица,

камъкът се завъртя,

закречети воденица,

Слънчовото жито смля.

 

Хляб омеси в месец - нощви

и опече в звездна пещ,

и кепенци вдигна нощни,

духна и Зорница - свещ.

 

Па си обич-хляб търколи

в пъстроткан небесен свод,

да си ниви обиколи,

да се пълни със живот.

 

С обич - хляба Слънчо рожба

изпроводи по света,

да раздава, не захожда,

да засити вред глада!

 

*Загария – твърда пшеница.