УМНИЦАТА ГРЕТА = Мария Кюлюшева

Всички я наричат Грета,

тя е умна и напета,

във живота много вряла

и е малко престаряла.

Най-безценният и дар –

вярна е на своя господар!

Става рано във зори,

на желанията да му угоди.

В миг запрята тя ръкави,

без изобщо да се бави.

Днес денят ще е особен,

посетителят – чаровен.

Ще се вдигне тост

за поканения гост.

Ще се хапват за забава

пилета върху жарава.

Те на шиша се въртят.

Колко весело цвърчат!

Мислите и взимат вече,

тъй уханни са и двете!

Наслаждава им се Грета

и е страшно гладна клета!

За да се разсее,

хитро почва да се смее:

„Глътка вино ще си дръпна,

ще си пийна без да тръпна

и стоя до тоз оджак.

После ще се върна пак!“

Припка пъргаво в мазето –

бурето е вече взето.

„Давай, Грета! Глътка, втора ...

гладна си до изнемога!

Ще се върна горе вече,

яденето се опече.

Щом не го опитам аз

що готвачка съм тогаз?

От крилцето си откъсва,

мерудия му наръсва.

То така и се услажда,

на вкуса и тъй угажда,

че не може да се спре …

Целичкото ще го изяде!

Ах, че вкусен аромат!

Ще изям и твоят брат!

Пак във избата се връща.

Що ли търси в тази къща?

Буренцето с вино чака.

Пийва като два юнака!

Как и се отваря глътка!

Тя е цялата във тръпка!

-          Пилето ме чака там –

със мерак ще го изям!

-          Хайде, бързичко върви –

гдето твоят брат и ти!

Тъкмо сложи го в устата,

Господарят – на вратата!

-          Хайде, Грета, стига с тоста!

Тичай да посрещаш госта!

-          Аз го чаках, но не иде!

Май не иска да те види?

-          Ще вървя тогава сам,

че ме гони глад голям.

Няма тука да се мръщя!

Тичам бързо и се връщам.

Незабавно ще го доведа,

с пиле да го нагостя.

Слагай масата ти вече,

че храната се опече!

Докато се бави господаря,

ето гостенина се задава!

Грета дълго не умува,

знае как да се преструва:

-          Знаеш ли?  … Добри човече,

господарят се зарече,

не със пиле да те нагости,

 а да среже двете ти уши!

Ето, ножът точи вече!

Махай се от тук, човече!

Гостът хукнал на часа,

чакала го участ зла!

Тича Грета и докладва,

че бил тука и че грабва

двете пилета без срам

и избягал е оттам!

Разлютен, но със надежда,

господарят се подвежда.

Тръгва с острия си нож

и крещи след своя гост:

-          Ти едното само дай!

Ще те гоня до безкрай!

Мисли гостът за ухото -

искат му поне едното …

Домакинът пък отдавна,

готвел е вечеря славна.

А умницата готвачка

пак ще чака друга квачка,

Яйчица да си снесе,

господарят да и донесе,

нови пиленца – тогава -

знае как ще си се забавлява!