ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА - Мария Кюлюшева

Имало една дъбрава

с чудно хубава морава,

пъстри, весели цветя,

украсявали леса.

По полянката красива

тича смела и щастлива,

внучката на бабичка една,

дето си живяла там сама.

А безгрижното дете

с чудно име се зове.

Тя била е пременена

с малка шапчица червена.

Отгатнете вий деца

как наричала се тя!

- Червена шапчица!

- Да! Туй вярно е! Разбрахте!

Правилно я назовахте.

Случило се, че така

Вълчо дебнел във леса.

Незабавно той научил,

че е улов ценен случил.

Бързо тичал, на бегом,

портата разбил със взлом.

Глътнал бабата в корема,

радостен дори задремал.

Ето, че пристига после,

внучката сама на гости.

На вратата вече чука

и дано да е на слука!

- Бабичко, добър ти ден!

- Поздрав имаш и от мен!

Що ми носиш ти сега?

Мръвчици или цветя?

Приближи се да погледна!

Колко ти си ми потребна!

Ах, какъв е този лук?

Има само зеленчук!

- Супа има тука. Ето!

Ще опиташ всичко взето!

Гозби разни има знаеш …

Вълчо! Почвай да мечтаеш!

Той подава си главата

в миг изпод одеялата.

- Що са тъй очите ти - големи?

- Да те виждам! (Дявол да го вземе!)

- Туй разбирам. А ушите?

- Бяха в шапката ми скрити.

- Зъбите ти пък защо растат?

- За да могат да те изядат!

Скочил Вълчо и изгълтал

малката – след туй захъркал.

Имало един ловец,

скитал се във този лес.

Много, много се не бавил,

посещение направил.

Влязъл в къщичката малка.

- Ох, пък тази баба - в дрямка!  –

е унесена и аз -

ще се връщам в този час!

Я, за малко да поседна

и от близо да погледна.

Тъй видял е той вълка

и разпрал го начаса.

Бабата, детето - сам извадил

и от страшна смърт избавил.

Те прегърнали се пак

заедно със смелия юнак,

Весели изяли след това

твърде вкусната храна.