НАЙ-РАДОСТНАТА ВЕСТ - Димитър Димитров

 

Хората добре знаят деня, в който щъркелите се завръщат от далечни страни. Набъбналите пъпки по клоните и топлия полъх ги подсещат за него. Когато той наближи, стотици млади семейства надничат от прозорците и балконите или се разхождат нетърпеливо по улиците. Видят ли първото ято, множество ръце се протягат към небето.

Щъркелите се спускат внимателно и оставят в разтворените длани скъпи дарове. Чуват се радостни възгласи и пляскане на криле, а между тях, като че ли детски плач. После щастливците се прибират успокоени в домовете. И дни наред от там долитат тихи люлчини песни.

            Доволни от свършената работа, птиците се събират на покрива с най-високия комин, където е гнездото на Водача. За минута те приглаждат разрошените си пера, след това застават на един крак пред своя по-възрастен другар.

-          Успяхте ли да раздадете правилно пратките? – потраква

клюн Водачът.

-          Предадох я на жена, която се надвеси от балкона! –

отговаря глас.

-          Отлично! – клати глава Водачът.

-          Аз оставих подаръка пред прага на онази къща и

почуках на прозореца. Стопанката веднага изскочи и го грабна!

-          Браво, браво! – поощрява го Водачът.

-          А с мен се случи нещо неочаквано... – казва колебливо

млад щъркел, който за първи път раздава дарове.

-          Какво си направил? Да ни би да си сбъркал адреса? –

тревожи се Водачът.

-          Не... – смущава се Младият щъркел. – Посрещна ме

усмихната жена, но зад гърба й чух недоволен глас: „Не можеше ли да бъде момче?!“

-          Знаем тези приказки! – обаждат се по-опитните птици.

 И ние сме ги слушали!...

-          Да, има такива случаи... – заключава Водачът. – Ти не

си единствения. Важното е, че си изпълнил задачата си, а ние ще запомним това семейство за догодина...

-          А момиченцето? Какво ще стане с него?!

-          До тогава те толкова ще го обикнат, че ще забравят

какво са говорили днес...

Успокоени, птиците замлъкват за минута.

-          Следващият! – подканя ги Водачът.

-          Аз ходя за трети път в дом, където живеят повече хора

– син и дъщеря, зет и снаха, баба и дядо. Там винаги се радват на даровете ми и не гледат дали са момченца или момиченца. Когато им предадох пратката, дядото и бабата се прегърнаха като младоженци и извикаха: „Дойде още едно щъркелче при другите две!“...

-          Ти каза най-радостната вест! – изтраква с клюн

Водачът и очите му проблясват някак особено. – Хайде сега да се приберем и ние в гнездата си и да се погрижим за нашите щъркелчета!

И цялото ято се пръсва в разни посоки, като пляска весело с криле.