КЪЛВАЧИТЕ, КОИТО ИЗБИРАХА ПРОФЕСИЯ - Димитър Димитров

Не стана ясно защо кълвачите решиха да избират професия. Идеята навярно бе подсказана от живеещите близо до градовете, които слушаха какво говорят хората.

            Няколко месеца красавците с дълги клюнове обсъждаха любопитния замисъл. Те споделяха в гнездата си новините и обясняваха дори на децата колко е важно умението да се трудят.

            Кълвачите бяха делови птици и не обичаха празните приказки. Първо стъкмиха работното оперение – зелените на цвят куртки и червените шапчици бяха подходящауниформа. След това, събрани на просторна поляна, започнаха да изясняват проблема.

            Два или три часа се изказваха десетки участници от различни гори, и на всички стана ясно, че кълвачите могат това, което знаят и другите птици – вият гнезда, отглеждат пиленца, събират семена. В добро настроение изпяваха високо и по някоя нота, но това не можеше да се нарече песен, както при славея, например... Ако имаха професия ( а може би и синдикат, въпреки че нямаха представа какво точно означава тази дума ), щяха да се различават сред останалите обитатели и щяха да се отнасят към тях с особено уважение. Въпросът бе с какво точно да се заемат.

            Председателят на събранието направи пауза и запита високо: „Е?...” Над поляната надвисна тишина. Тъкмо за да дочуят запъхтян кълвач, закъснял неизвестно защо, който се промъкваше предпазливо между клоните. Разрошената му шапка и непочистения клюн се виждаха от далеч.

            - Сега ли идваш?! – погледна го строго Председателят.  – Цяла сутрин дискутираме, а теб те няма...

            - Срещнах катеричка и тя ме помоли да й помогна... –  започна да се оправдава провинилият се.

            - Какво можеш да помагаш на катерица? Да не би да си събирал жълъди?! – повиши глас Председателят. Останалите тихо се подсмиваха.

            - Ремонтирах хралупата й! Беше я нападнал червей и тя се боеше, че ще повреди жилището й...

            - И как се справи без инструменти? Сигурно си чакал до пладне  дървоядеца да се покаже, за да го хванеш? – Председателят гледаше с недоверие, а наоколо се разсмяха високо, колкото и да се стараеха да се сдържат...

            - Не ми трябва инструмент! Имам клюн! Катеричката ме подсети, че с него мога да заловя вредителя... – опита се да обясни закъснелият.

            - Но той е под кората! Как се добра до леговището му?! – недоумяваше Председателят и всички притихнаха, за да чуят отговора.

            - Лесно! – каза закъснелият. – Преслушах дънера, за да доловя хрускането. Чукнах и разбрах къде бие на кухо. Разбойникът усети, че го търся и моментално млъкна. Но аз ударих силно!...

            - А главата ти?! Не се ли тресе? – нямаше търпение Председателят.

            - Звъни като камбана, но по-добре този шум, отколкото да казват, че не съм се справил!... Две – три секунди се съвземах, после ударих още по – силно! Намерих злосторника и го измъкнах!

-          Не може да бъде! Измислици! – изпискаха няколко

гласа.

            - Измислици ли?! – не отстъпваше закъснелият. – Хайде да огледаме наоколо!...

            Кълвачите млъкнаха несигурни.

            Тихо, като голяма пеперуда, героят на деня се понесе между стволовете и кацна на един клон. Другите се скупчиха, без да шумят, край него. След минута дочуха слабо хрускане. Невидим пакостник повреждаше дървото. Кълвачът почука леко кората. Хрускането спря, но вече бе късно.

            - Т-р-р-р! – разнесе се ритмично дълбане, сякаш някой включи шевна машина. Изненадани, зрителите подскочиха.

            - Т-р-р-р!!! – след втория шев се разхвърчаха тресчици.

            Птиците видяха как бе измъкнат голям бял червей и погълнат като макарон. Шапчицата на ловеца бе разрошена, главата му шумеше неприятно, но той не се издаваше...

            - Това е професия! – изписка неочаквано някой и всички хвръкнаха към близките дървета, да ги проверяват.

            - Ей...ами събранието!? – викна подире им Председателят.

            - Пиши на брезова кора, че сме съгласни!... – отговориха отлитащите птици.

            Приятелите на Председателя намериха подходяща бреза и издълбаха в бялата й обвивка протокол, който приличаше на перфокарта. Уведомяваха се всички горски жители, че от днес кълвачите имат професия и ще прочистват дърветата от вредители. Всеки желаещ може да ги повика за помощ или да им окаже съдействие...