ПРИНЦЕСАТА И ЛЕЧИТЕЛЯ - Димитър Димитров

 

Имало едно време малка принцеса, която повече от всичко на света обичала да се излежава в леглото. Всяка сутрин царят и царицата я уговаряли по цял час и обещавали какво ли не, докато я накарат да стане.

            Веднъж принцесата решила да прекара деня до вечертав постелята. Когато прислужниците влезли в спалнята, тя промълвила жално:

- Не мога да се изправя! Краката ми са залепнали зазавивките!

Разтревожени, всички хукнали да търсят придворния лекар. Тойсе явил незабавно, огледал внимателно одеялото и чаршафите, вдигнал рамене и казал, че за първи път среща подобна болест.

            - Трябва да се поровя в книгите, или да се посъветвам снякой колега... – поклонил се лекаря и побързал да напусне двореца.

      Поднесли закуската на принцесата  в кревата, а царят

обявил, че ще даде кесия жълтици на онзи, който излекува дъщеря му.

      От всички посоки към двореца прииждали доктори. Млади

и стари, с дипломи или самоуки, специалистите бързали да покажат знанията си и да спечелят наградата. Но, когато ги въвеждали в спалнята на царската дъщеря, всички изпадали в недоумение. Колкото и да се стараели, те не разбирали от какво боледува малкото момиче.

            До обяд нито един лекар в царството не изяснил какво тайнствено страдание е споходило принцесата. Царската дъщеря похапнала доволна в леглото, а майка й не сложила в устата си трошица хляб от притеснение. Царят се съветвал с министрите към кой съседен владетел да се обърне за помощ.

След пладне отнякъде се появил скромен мъж, с прашни обувки и тояжка в ръка. Той помолил за разрешение да се запознае със странната болест, за която говорели в цялото царство.

Лечителят огледал внимателно леглото, поклатил глава и казал:

-          Да-а-а!... Много лепило се е натрупало...

            - Не мога да помръдна! Цялата съм залепнала, а никой не ми предписва рецепта! – оплакала се царската дъщеря.

            - За тази болест не са потребни лекарства –  отговорил  лечителя. – Достатъчно е добре да се изтупа лепилото...  Ето така!

            Той вдигнал тояжката и ударил с нея завивките.

-          О-ох! Боли! – изпискала учудена принцесата.

            - Лекарствата не са приятни, но помагат ...– казал лечителя и замахнал отново.

-          Помощ! – извикала принцесата и скочила на крака.

            В стаята нахлули стражи, сграбчили лечителя и му извили ръцете.

            - Какво става тук?! Какъв е този шум! – дотичал царя, на когото доложили за произшествието.

            - Татко! – оплакала се принцесата. – Този глупав доктор ме удари с тояга през краката!

            - Но затова пък принцесата оздравя и стана от леглото, Ваше величество! – казал лечителя, който не можел да се поклони, защото стражите го държали здраво.

            Владетелят помълчал минута - две, после се досетил каква е работата и заповядал да наградят по царски успешния лекар.