Сговорна дружина - Моника Атанасова

Гората, буйно разлистена, слана мразовита изведнъж попари

и като отприщена лавина заваляха по земята листа кафяви.

Оголяха дървесата, а плътен килим застла дувари и чукари.

Предишните цветущи места налазиха кълба сиво-мъгляви.

Скоро Мишонко и сняг пухкав натрупал по земята завари.

 

Идваше май люта зима през тази гладна и изпосталяла година?

Не се уплаши Мишонко. Нямаше си той тук друг близък роднина,

затова полето край малкото си жилище превърна в своя градина,

където ежедневно се трудеше, но не за пуста слава, род и родина,

а за прехраната си пред идващата, както мислеше, дълга зима.

 

Щастлив бе той чрез труда си честен, богата зимнина да натрупа,

макар да знаеше, че никой няма за целта по гърба да го потупа.

Сега доволен седеше на топло, пращяха цепеници в камината.

Мишонко телефона разцъкваше в мрежата. Светеше борината,

докато вкусна гозба вреше и миризма се носеше ненадмината.

 

Вярно си е, така в сън и охолство можеше да прекара тази зима.

Изведнъж се стресна от викове, писъци и тупурдия невъобразима,

която прерасна в думкане по вратата му и патърдия недопустима.

- Хей, спрете! Посред бял ден каква е тая врява неукротима?

 

- Спаси ме, мяяууу! Отвори ми, защото живота ще ми вземат.

Глутница вълци ме преследват, а и твоята глава бързо ще отнемат.

- Котане, защо са ми нови беди, ако е речено тутакси да мра?

- Чуй, ако сме двамина, то смъртта няма да ни сполети сега!

 

- Че откога толкова знаеш, пък не можеш сам да се опазиш?

- Имам план! Пусни ме, Мишо, че без мен и ти лука ще сгазиш!

- Добре! Сърце не ми дава навън в това положение да те оставя!

Влезе Котан вътре и каза: „Мяу, добрината ти няма нивга да забравя!”

 

Следите си по снега умело заличиха . После залостиха вратата.

Притеснен, наш Мишонко се почесваше замислено по главата.

Тъкмо до камината Котан се приближи, неволите да си сподели,

когато се стреснаха от викове, писъци и тупурдия невъобразима,

която прерасна в думкане по вратата му и патърдия недопустима.

 

- Хей, спрете! Посред бял ден каква е тая врява неукротима?

- Спаси ме, вряяуу! Отвори ми, защото живота ще ми вземат!

Глутница вълци ме преследват, а и твоята глава бързо ще отнемат.

- Лисане, защо са ми нови беди, ако е речено тутакси да мра?

- Чуй, ако сме двамина, то смъртта няма да ни сполети сега!

 

- Че откога толкова знаеш, пък не можеш сам да се опазиш?

Нали се славиш уж сред всички горски твари с лъжи, цели чували?

- Имам план! Пусни ме, Мишо, че без мен и ти лука ще сгазиш!

- Добре! Сърце не ми дава навън в това положение да те оставя!

Шмугна се Лисан и каза: „Вря, добрината ти няма нивга да забравя!”

 

И пак следите по снега умело заличиха. После залостиха вратата.

Спогледаха се всинца, докато Мишонко се почесваше по главата.

Тъкмо до камината Лисан се приближи, планът свой да сподели,

когато се стреснаха от викове, писъци и тупурдия невъобразима,

която прерасна в думкане по вратата му и патърдия недопустима.

 

- Хей, спрете! Посред бял ден каква е тая врява неукротима?

- Спаси ме, грууухх! Отвори ми, защото живота ще ми вземат!

Глутница вълци ме преследват, а и твоята глава бързо ще отнемат.

- Прасчо, защо са ми още беди, ако е речено тутакси да мра?

- Чуй, ако сме двамина, то смъртта няма да ни сполети сега!

 

- Че откога толкова знаеш, пък не можеш сам да се опазиш?

Бягай по терлички, че си вкусен с тези крехки опашка и ушички.

- Имам план! Пусни ме, Мишо, че без мен и ти лука ще сгазиш!

- Добре! Сърце не ми дава навън в това положение да те оставя!

Шмугна се Прасчо и каза: „Грух,добрината ти няма нивга да забравя!”

 

И пак следите по снега умело заличиха. После залостиха вратата.

Отесня им вече доста в одаята. Мишонко се хвана за главата.

Тъкмо до камината Прасчо се приближи, идеята си да сподели,

когато се стреснаха от викове, писъци и тупурдия невъобразима,

която прерасна в думкане по вратата му и патърдия недопустима.

 

- Отворете! Гладни сме! – ревяха вълците навънка с цяло гърло.

- Тихо, побратими! Чуйте моят план, че живота ще ни отнемат.

Глутницата ще сплашим като ревем по тях и ние върло, с цяло гърло!

- Полудя ли, Лисане?- оклюма Мишонко. - Главите ще ни вземат! 

- Слух пуснах, че демони тук са се свряли. Ужас ще ги попари!

 

Тогава Мишонко, Котан, Лисан и Прасчо минаха в гласова атака.

Уплашиха се вълците от тоя рев, писъци и тупурдия невъобразима,

която прерасна във вой, грозно ръмжене и патърдия недопустима.

- Бре, демони там са се свряли и вдигат врява неукротима?

- Беж да бягаме далече, братя, че нищо добро тук не ни чака!

 

Така наш`та сговорна дружина вълчата глутница вдън гората прати

и на всички малки и големи животни космати, зъбати и пернати

доказа, че сговор, ум и разум често мощта на лошите надвиват.

Сами виждате деца: уж слаби, пък на силните носовете натриват.

Нужно е само да си повярват и тогава сърмите на лошите свиват.

 

 

 

                                                   К Р А Й