Мобилен телефон - Милена Крумова

В недалечното минало имало един мобилен телефон, който бил притежание на д-р Стефанов – лекар в Спешно отделение. Служил му вярно, работел без почивка, осигурявал бърза и навременна връзка с когото трябва. Д-р Стефанов привикнал със своята придобивка и никога никъде не отивал без мобилния си. Все пак спасявал животи. Звънели му през нощта, през деня, докато яде, докато празнува рождения си ден, докато пазарува. Толкова спешни случаи имало, че дори мобилният му телефон не можел да си почива.

Един ден лекарят решил да се разходи в планината, да послуша птиците, да подиша чист въздух и да усети спокойствието на природата. И тъкмо се отпуснал на тревата и се заслушал в песента на вятъра и птиците, когато мобилният му иззвънял с тревожна мелодия. Погледнал телефона сърдито и му се сопнал:

– Е, не! Не е истина! Пак ли? Не може и ден без инциденти! Няма да вдигна! Почивен ден е!

Внезапно звъненето спряло. Тишина. Даже вятърът и птиците се спрели. А после телефонът заговорил:

– Не може да не се обадиш! Много е важно! Има катастрофа с много жертви! Обади се! Ти си лекар с мисия! Ти си отговорен!

Д-р Стефанов се изправил панически, огледал се дали някой не му говори, и като не видял никого нервно попитал:

– Кой говори?...Къде си?.. Откъде накъде така ще ме наставляваш?

Заозъртал се, но никого не видял, а телефонът продължил:

– Губиш време. Важно е, вдигни телефона! Чакат те, от теб зависят животи, не се озъртай напразно, аз не съм човек, а твоят мобилен!

Погледнал човекът телефона си и се обадил. Наистина се оказал спешен случай и бързо трябвало да се отправи към болницата. Пристигнал навреме и успял да спаси наранените хора.

Вечерта, след като се прибрал вкъщи, се загледал в телефона си. Чудел се, сънувал ли е, преуморен ли е бил, та му се е сторило, че говори с някакво устройство. И неволно се обърнал към мобилния си:

– Сторило ми се е, нали? Ти не можеш да изпълняваш такива функции. Да ме подсещаш, да ме съветваш, това не може да се случи, нали?

– Напротив, беше много важно да ти напомня, че професията ти е изключително отговорна. Не можеш да си почиваш, когато умират хора! – твърдо отговорил апарата.

– Какво си ти? Кой така ти нареди да правиш? – учудено попитал мъжът.

– Ти си привилегирован да ме имаш, другите нямат такива мобилни. Затова си длъжен да си всеотдаен. Трудно е, но ти ще се справиш. Вярвам в теб.

– И докога така?

– Докато има нужда! – хладно отвърнал телефонът.

– Това е тормоз, ще те изключа, ще си купя нов телефон, ще те изхвърля оттук! – ядосано добавил лекарят.

– Не си прави труда, няма смисъл, ще видиш. Скоро!

На следващата утрин д-р Стефанов се събудил по-уморен от всякога, объркан, недоверчив към всичко и всекиго. Затова като видял, че му звъни майка му по телефона, не искал да вдига и решил да си спести поне този разговор. Но тогава мобилният му отново му заговорил:

– Вдигни телефона, важно е! Майка ти ти се обажда по важен въпрос, а не да те пита закусил ли си? Лошо ѝ е! Бързо, извикай линейка в дома ѝ!

Лекарят вдигнал мобилния, но възрастната жена затворила и той не могъл да се свърже с нея отново. Този път се доверил на телефона си. Извикал линейка на нейния адрес, след това я посрещнал в болницата. Оказало се, че тя е припаднала и трябвало да лежи известно време под наблюдение. Била спасена навреме. Благодарения на приказливия и настойчив телефон сега д-р Стефанов се грижел за майка си и бил спокоен, че тя ще се оправи и пак ще се шегува, както обикновено. Затова вкъщи вечерта решил да му благодари, колкото и странно да му сторило това:

– Аз бях груб към теб. Бях недоверчив, но приемам, че имам нужда от съвети и напомняне. Ти беше моя подкрепа и спаси майка ми. Благодаря ти! И да знаеш, радвам се, че аз имам такъв телефон!

От този ден нататък д-р Стефанов не пропускал обаждане, а ако това се случело, бил спокоен, че телефонът му ще е активен и ще му напомня за отговорностите му в живота.