Телевизорът - Милена Крумова

В недалечното минало имало един телевизор, който си стоял на холната масичка в дома на г-жа Тодорова. Тази дама била много заета като продавачка на козметика в магазина, но често гледала филми, новини и различни програми по телевизията. Така тя се разведрявала и научавала нови интересни неща за света.

Един ден обаче тя неочаквано се подхлъзнала и паднала пред холната масичка. Не можела да се изправи, а килограмите ѝ били в повече. Заохкала, запъшкала, заскимтяла. Опитвала се отляво, отдясно, но не можела да се изправи. Отчаяла се, че няма кой да ѝ помогне. Внезапно една ръка се появила от телевизора и я хванала и издърпала. Скоро г-жа Тодорова била на крака, но била дълбоко озадачена. Кой ѝ помогнал?

На екрана на телевизора стоял водещият на новините и ѝ се усмихвал, после я попитал:

– Как сте? Ударихте ли се лошо?

– Ама, как е възможно това? Вие сте в телевизора ми! И... сте истински?

– Да, за да Ви помогна! – невъзмутимо отговорил новинарят.

– Нещо ми е лошо! Трябва да отида на лекар! – озадачила се дамата и поседнала на дивана, обмисляйки ситуацията.

След няколко минути тя отново се обърнала към водещия, който не си отивал от ефир:

– А как така, Вие сте жив?

– Телевизорът Ви, той не е като другите. Той е вълшебен и може много повече от един обикновен телевизор.

– Не, това не е истина!.. А аз трябва да тръгвам за работа!.. – изправила се и бързо отворила вратата, за да излезе от дома си.

– Но забравихте чантата си. И ключовете...– напомнил ѝ мъжът от телевизора.

– Да, разбира се – смутена дамата се върнала, а след това побързала да се отърве от странния проблем в дома си.

Цял ден в магазина за козметика тя мислела за живия си телевизор. Много се била изплашила, но трябвало да се прибере и да намери начин да се справи с това.

Влязла вечерта вкъщи, заключила външната врата. Седнала на дивана и загледала телевизора. Нищо и никакъв телевизор, черен екран. Успокоила се, помислила си, че всичко е една илюзия, вечеряла спокойно и когато ѝ доскучало, си пуснала да гледа нещо. Имало концерт на любимия ѝ певец. Зарадвала се, запяла, дори станала да танцува. Но след това изпълнителят излязъл от телевизора и затанцувал с нея. Тя се смеела в началото, но после ѝ се завил свят и седнала озадачена на дивана. Отново шок!

– А, не! Не, не, не може да бъде! Това е сън! – ядосала се г-жа Тодорова.

– Не, аз съм наистина тук с Вас! Вие сте най-големия ми почитател и в труден ден като този аз трябва да Ви подкрепям! – спокойно отговорил певецът.

– Ама това е голям проблем! Как ще живея сега с този телевизор? – безпомощно попитала дамата.

– Аз мисля, че ще бъде много забавно за Вас. Никога няма да се чувствате сама и няма да Ви е скучно. Радвайте се! – възторженият изпълнител провъзгласил мнението си.

–  Отивам да спя, а от утре няма да гледам телевизия! – обявила най-официално госпожата.

Заспала бързо, много тежък се оказал изминалият ден. А на сутринта, гледала отдалече телевизора, не смеела да го пусне. Закусила обилно, но не можела току-така да тръгне, трябвало да види какво ще се случи. Тогава пуснала устройството, загледала предаване за здравето и се заслушала. Лекарите в студиото коментирали колко е вредно да се преяжда със сладкишите и колко е важно движението, спорта. Дамата погледала, а после решила да си вземе едно кексче за изпът. Внезапно обаче един от лекарите се изправил пред нея и започнал да ѝ обяснява как тя имала наднормено тегло и трябвало да се замисли и да намали приема на калорични храни. Посъветвал я да се храни с пресни плодове и зеленчуци. Това щяло да промени настроението ѝ, поведението ѝ и отношението ѝ към света.

Дамата побесняла:

– Как смеете! Влизайте си в телевизора и престанете да ме притеснявате! Аз имам своите права!

После гневно тръшнала вратата на дома си и отишла в магазина. Поредния труден ден преживяла, а когато се върнала в дома си, била толкова отпаднала, че нямала сили да се сърди на устройството на холната масичка. Премерила си температурата, имала треска. Нямала никакви лекарства. Цяла нощ щяла да се измъчва. Тогава включила телевизора да се разведри, а оттам се подали лекари – специалисти по заразни болести. Единият ѝ разтворил лекарство, другият я завил с одеяло, третият я преслушал за хрипове. Тя не протестирала, видяла, че знаят какво правят. После сладко заспала.

На сутринта била по-добре, чула че коментират  по телевизията, че има грипна епидемия и съветвали хората да се пазят и взимат своевременни мерки. Обадила се в магазина, че няма да ходи днес, тъй като е болна. Помислила си какво ще прави цял ден, докато си почива и тогава най-известният писател ѝ подал своята нова книга и мило ѝ пожелал „приятно четене“. Сега вече г-жа Тодорова разбрала своята невероятна придобивка в дома си. Тя имала не само телевизор, а истински приятел и спасител. Престанала да се гневи на появите на най-различни личности и ги приела като привилегия, която само тя притежавала.