ИСТОРИЯ ХЛАПАШКА СЪС СЛЪНЧЕВА ОПАШКА - Нели Маргаритова

Познавате ли някоя Марийка? Тя тъничка ли е като топлийка? 

А може би известна е бъбривка, или пухкавeлка и сънливка? 

Марийките в света са най-различни. Започвам този разказ лично 

със скромна мишчица Марийка в кухня колкото кутийка. 

 

Тя носи престилка от люспичка суха и шапка домашна от жлюпчица куха, 

опашка си има с цвят на канела, защото е шетала, готвила, мела. 

Тъй мама Марийка от Долен Килер си гледа децата в един стар панер 

под шкаф с буркани от вишнево сладко, на чисто и тихо. Приятно и гладко 

тече си животът им скромничък, миши, закрилян от татко - безстрашния Гришо. 

 

Известен на всички е тоз господин, понякога строг, друг път нежен и фин,  

на мишия дом той е верен пазач, най-храбър в селото първи гризач.  

На пост под едничко в килера прозорче, отгоре на шкафа, над тясното дворче 

децата си пази да ритат мънисто, домашното вечер пишат на чисто, 

да смятат, рисуват, танцуват и сричат, да правят с две думи, каквото обичат. 

 

Така търкулят се спокойните дни. В Долен Килер животът кипи, 

а вечер щом грейне отгоре светило, мама и татко внимателно, мило  

завиват децата с плетен стар шал. – Кой още бърбори? Кой не е заспал? 

След десет минути загасвам луната!-провиква се татко. Оставя лулата. 

Целуват муцунки с мама Марийка на своите дечица - Тишо, Илийко, 

Цветанка, Гушанка и бебето Сийка, макар да е още мишле-дреболийка. 

 

 - Но, татенце Гришо - прошепва Илийко, - луната, дочух от мама Марийка- 

е чудно светило. Как може да спре да свети на нашето мише небе! 

И даже не смея сега да те питам защо с цвят на вишни е нейната пита. 

Май пишеше в някаква старичка книжка, че инак изглежда. Нали съм си мишка 

в селото с най-любопитни мустачки, обичам да ровя в книжлета, играчки. 

 

Кажи ми защо тя у нас е квадратна, а не от сребро или ярка и златна! 

Защо всяка вечер се скрива от раз, прилично на зайче, стаено зад храст? 

 - Отдавна така е - прозява се Гришо към онзи прозорец над къщата миша, 

където намигва с око от лила сияйна от вишни и захар луна. 

- Я тихо сега, че размърда се Сийка! Заспивай, бъбриво момченце Илийко! 

 

И таткото дръпва връвта на капак. Прозорчето хлопва. Eдин тежък мрак 

се трупа в ъглите и стеле по пода, мастилени локви разлива до входа, 
защото в село Долен Килер си нямат ни лампи, ни книжен фенер. 

 

НО бие едно сърчице неспокойно, носле любопитно е вирнато бойно!  

Илийко без шум изпълзява от шала. Туй не е игра, не е ала-бала! 

За малко да настъпи опашката на Тишо, в лулата да се спъне на татко си Гришо, 

но някак успява пред къщи да излезе. Решил е - ще дири къде ли залезе 

онази прекрасна, но странна луна. Защо ли се крие, дали не заспа? 

 

Пипнешком Илийко шкафа намери. Тихичко нагоре по дървото закатери. 

Лапичка по лапичка към онова прозорче, дето денем свети над мишето дворче. 

Наум си повтаря – няма да треперя! Трябва задължително луната да намеря! 

Защото за мишлето такава загадка е много по-сладка от орехова ядка.  

 

Ах, ей го прозорецът, ето и капакът! Дръпна Илийко връвта без да чака. 

И бавничко просветна онзи тежък мрак. Нещо най-накрая повтори „щрак“ и „щрак“. 

Прозорецът блесна! Какво е това? 

О, чудо невиждано! Ура, ура, ура!  

Какво е на небето онова огромно нещо? Искрящо и пламтящо като сто милиона свещи, 

по-кръгло от компот, като капачка - златно, съвсем не е лилаво, мрачно и квадратно! 

Това ще да е слънцето от детските ми книжки! Едва ли са го виждали нашите мишки.

 

Каква ти тука тъмна и вишнева луна! Каква ти пелерина на точки и в лила! 

Лъчите през бурканите със сладко щом минавали, вишните в лилаво всичко оцветявли. 

Не е било луна, а слънцето прекрасно! Ето, че най-сетне за мене стана ясно! 

А този горен свят по-пъстър бил от книжка, по-топъл от усмивка, по-нежен от въздишка! Каква ти тъмна нощ! Сега е чудна заран! Татко ми изглежда с времето е скаран. Тук ден и нощ се случват точно наобратно. Ще трябва да разкажа на сестричките и брат ми, че нощите ни всъщност били са ярки дни. Живели сме обратно. Уви! Уви!Уви!

 

- Татенце, Тишо, мамо, сестрички, Цветанка, Гушанка, ставайте всички! 

Мишлетата въртят сънени главички. -Какво е това? – кокорят очички. 
-Та ти, момченце мое, си първи откривател на горния свят, млад завоевател! 

Плесна с ръце мама Марийка. През глава нагоре хукват след  Илийко. 

-Обявявам сезона на слънчевите бани- викнал татко Гришо и всички забрани 

 отпаднаха веднага за излизане навън. - Сто години пазил съм килера като в сън, 

вместо да надникна зад стария капак, на светло да разгледам кое, какво и как. 

 

Мишето семейство така света открило. На светлото, на топлото, на нашето светило. 

И може би затуй поредната сестра не кръстили Мишанка,  

а с име Светлина!  

 

КРАЙ