Храбрата Чернушка - Хари Спасов

Някога в едно селце,

там на двора под сайванта.
Дядо стар с добро сърце
гледал пиленца пискливи.

Всички жълтички,игриви
цял ден тичали по двора
А сред тях едничко черно
сам- самичко до стобора.

Дядо кръстил го Чернушка
и обичал си го много.
Ходил често да го гушка:
“Дядова е тя Послушка!“

Тупу́р–тупу́р!Все игриви
цял ден скачали по двора.
 Расли,расли те щастливи,
 после станали кокошки.

     ***

До една били червени
и със гребени превити.
Само черната различна
и кат гарван страховита.

Нейните сестрици мили
с гняв кълвели и́ крилата,
че била от тях различна.
Мътели и все водата.

Дядо стар с добро сърце
с мъка гледал тез дела.
Що да стори най-добро,
за да свърши таз бела́?

Първом мислил да я отдели
от проклетите и́ зли сестри.
В оградка да е тя сама
Над селцето паднала нощта…

Кума Лиса хитрушана,
цяла в кожена премяна
Гладна още от зарана
спуснала се от балкана.

В дядовите двори спряла,
в кокошарника се свряла.
Толкоз много изгладняла,
черната кокошка не видяла.

Всички в ужас се стаили
и уплашени се свили.
Чакали сами в нощта
своята нерадостна съдба.

Само храбрата Чернушка
силно пля́снала с крила.
И наежена кат бухал
кря́кнала,като с тръба!

Марко сивото магаре
почнал силно да реве.
Милко беличкото яре
все не спирал:“Мее,мее…“

Мунка кравата голяма
взела тежко да мучи.
Прасчо ровел слама
и започнал да грухти.

Дядото от сън събуден
взел голямата тояга.
Бързо влязъл под сайванта.
Взел лисица да налага!

Удрял силно и нареждал:
“Тъй се влиза в чужда къща!
Туй кожухче де го носиш
и на Баба ще приляга!...“


***


Ето как Чернушка храбра,
гонена от своите сестри.
Всичките спасила от беда,
да живеят още сто лета.

А пък Дядото добричък,
взел Чернушка у дома.
Давал и́ пшеничени зрънца,
от паничка бистричка вода.