Есенна приказка - Дарин Кръстева

Над зелената дъбрава

златна есен се задава.

Оцвети цветя и клони,

круши медени отрони,

ябълки и сладки дюли,

грозде,орехи, мушмули.

Всеки бърза във гората

да приготви зимнината.

С бабини рецепти стари

иска той да се похвали.

Кой направил е туршии

черпи своите комшии,

кой сварил е мармалад,

кой консерви от домат,

някой е разточил сладки

пълни с орехови ядки,

на приятели раздава

на похвала се надява.

 

Леля Зайка е събрала

моркови във щайга бяла,

че ще готви борш чорбица

тя на своите дечица.

Ще им прави и салата

с витамини най-богата,

от цвекло, картоф и чушка,

за десерт узряла крушка.

 

Ежко гъбки е събрал

във голям платнен чувал,

метнал ги е на гърба

и ги носи към дома,

за да готви той на зима

супичката си любима.

 

Лиса тайничко се мръщи

и излезе тя от вкъщи.

Портичката си затвори,

под носа си промърмори,

че зеленчуци не яде,

иска печено месце.

Вълчо у дома я кани

с вкусна гозба я нахрани.

 

Мама Меца от зарана

със сладката се захвана,

за да прави тя на зима

по рецептата любима

вкусни, топли палачинки,

с конфитюр от боровинки.

Мечо уж ще и помага,

ала гледа да избяга.

Скри се бързо във долапа

и сладката той излапа,

а бурканчетата празни

скри по рафтовете разни.

Мама Меца не разбра,

че направил е беля,

ала за беда голяма

легна Мечо на дивана,

че коремът го боли

и не може да заспи.

Плаче Мечо и се вайка

и призна пред свойта майка,

че излапал е сладката,

за това е във кревата.

Мама строго го погледна

и до него тя поседна.

Чай от билки му свари

и с одеало го зави.

А пък Мечо обеща

да помага у дома,

сладко повече да не яде

и да е добро дете!