Приятелство - Георги Сталев

Веднъж във градината - в ъгъла,

съвсем неочаквано открих гълъбче.
Отидох да взема що ми е нужно,
но след миг усетих присъствие чуждо,
зад гърба ми нещо пърха, трепти,
сякаш стреми се да излети.
Обърнах се бавно и го съзрях -
мъничко, сивичко - в очичките страх.
"Слушай, братле, тук ще умреш -
без вода, без храна ти си леш".
Тихо и нежно тъй му говоря,
то се ослушва, премигва, не спори,
леко погалвам го, вземам в ръка
туй нежно създание, таз топлинка,
сърцето му тупка, направо подскача
и аз на мига си поставих задача.
Сега ще го взема да го спася
и бързо вкъщи ще го отнеса,
защото големият черен Котак,
върти се наблизо, облизва се пак,
а той често проявява агресия,
ловува, напада, птички харесва,
на мен се умилква и често се търка
в крака ми гальовно и мърка
доволно хитрецът му черен,
сякаш ми казва:"Виж колко съм верен!"
Грабнах веднага птичето сиво,
Котак изфуча, изгледа ме криво,
но после тръгна бавно след мене
и казах му строго:"Nota bene!
Гълъбът вече приятел е наш,
ти ще му станеш най-верния страж!"
Дадох на Котьо пържена цаца,
на Сивко в човката сипах зрънца
и гледам след време като деца,
играят си дружно, гонят се, цапат -
даже и заедно хранят се вече.
Щом от работа дойда си вечер,
често откривам ги заедно легнали
и като верни приятели гледам
как Сивко със човка пощи Котака -
той пък със лапа му оправя перата.
Така си живеят двамата тука,
а вие, деца, потърсете поука!

Nota bene! - Запомни добре!