Брезичка добричка - Теодора Вълева

Сред хиляди тъмни, вековни дървета,

в гората покарало нежно стъбло-

красиво и фино, хлапашки-напето,

потрепващо плахо от нещо добро...

Във бяло изцяло-невиждано чудо,

Природата-Майка решила така-

да бъде свободно от черната лудост,

и дала му име напевно- „бреза“...

Растяла брезичката-горе високо,

и вятърът даже й сторвал поклон,

въртяла се често във всички посоки,

но корени пуснала в родния дом...

Била като фарче, примигващо в мрака-

сияеща просто от тон белота,

но двойно по-бяла била й душата,

незнаеща завист, и грях, и лъжа...

Веднъж заваляло, извила се буря,

а птиците с писък присвили криле,

когато куцукащо, силно обрулено

до стволчето спряло се сиво врабче...

-Изгубих и мама, и татко, и братята,

далеч от гнезденцето свое летях,

когато дъждът ме завлече във вадата,

не зная къде да се върна и как...

Да можеше само Съдбата да чуе

молитвите мои-за път към дома,

то всякога вече ще бъда разумно

и всички ще слушам с покорна душа...

Брезичката гледала тъжно-смълчана

заспалото в клоните нейни врабче,

и цялата нощ-като тупкаща рана

усещала своето малко сърце...

-Смили се,Съдбичке,врабченцето клето

обратно към мястото родно върни,

в замяна вземи ми каквото поискаш-

дори ако трябва-до дъно сечи!

Лукаво Съдбата изрекла тогава:

-На твоето беличко чисто стъбло

отдавна мечтая ръка да прокарам

и искам да врежа дълбоко клеймо-

със черна чертичка-да помниш, че плащаш

за пътя на Врабчо желан към дома,

веднъж ще попитам и после преставам-

със „не“ отговаряш ми или със „да“?!

Смолисти сълзици потекли, но гордо

Брезичката млада склонила глава,

и бялото ярко довчерашно стволче

получило първата черна резка...

А същата вечер, щастливата птичка

прегърнала братчета, майка, баща,

дори несъзнаваща колко обична

била е цената за всичкото това...

След мъничко време, на Мравката дребна

изчезнала някъде сбрана храна,

добрата Брезичка-отново потребна,

получила втората тъмна черта...

Така из гората мълвата подела-

за всичките мъки-че има дръвче,

което в замяна на приказна сила

откъсва частичка от свойто сърце...

И чистото някога бляскаво стволче

било набраздено от много резки-

защото безкрайна е чуждата болка,

а само един я поемал, уви...

Когато погледнете тихо брезичките,

спомнете си чутото, мили деца-

че дали са някога-бялото-всичкото,

и за добротата-платили с петна!...