КАК В ЗЕЛЕНЧУКОВАТА ГРАДИНА ПАДНА ДЪЖД - Драгни Драгнев

      Живееше някога една много добра лястовичка. Тя беше работлива, весела и летеше бързо като стрела. Всяка сутрин, когато тръгваше да търси храна за рожбите си, лястовичката прелиташе над една зеленчукова градина. В градината растяха домати, чушки, картофи, краставици и всякакви зеленчуци.

Веднъж лястовичката прелетя съвсем ниско и зеленчуковата градина й каза:

-         Помогни ми, добра лястовичке! Трети ден не съм

получила капчица вода. Изглежда водопроводът се е  повредил и няма кой да го поправи. Ще изгоря от жажда…

-         Ще ти помогна – отвърна лястовичката. – Но как?

-         Ти летиш бързо като стрела – рече зеленчуковата

градина. – Издигни се при облаците! Помоли ги да ми изпратят малко дъждец!

-         Чи-ри-вит! Чив-чив! – засмя се лястовичката. –

Никога не съм летяла толкова нависоко.

-         Знам – рече зеленчуковата градина. – Но опитай

заради мен. Ще ти бъда много благодарна.

И добрата лястовичка полетя към облаците. Летеше

бързо като стрела, но облаците бяха много високо.

Тя капна от умора, ала успя да се издигне при тях.

-         Здравейте, дъждовни облаци! – усмихна се

лястовичката. – Идвам от зеленчуковата градина, която трети ден не е получила капка вода.  Водопроводът се е повредил и няма кой да го поправи. А тя ще изгори от жажда. Изпратете й, моля ви, малко дъждец…

-         Ама че бъбрива лястовичка! – засмяха се

облаците. – Къде е тая зеленчукова градина?

-         В южния край на града – отвърна лястовичката. –

Виждате ли я? Сега е точно под вас.

-         Оххх! – изпъшкаха облаците. – Нямаме очила. Но

ти не се безпокой, още днес ще я поръсим с дъждец.

Спусна се надолу лястовичката и тръгна да търси

храна за рожбите си.

На другия ден отново прелетя ниско над

зеленчуковата градина.

-         Изгарям вече от жажда – с мъка прошепна тя. –

Дъждът падна в северния край на града.

-         Много съжалявам – каза лястовичката. – Ще отида

отново да поговоря с облаците.

И тя се издигна в небето.

-  Защо идваш пак? – посрещнаха я облаците.

-  Обясних ви, че зеленчуковата градина е в южния

край на града – каза лястовичката. – А дъждът падна в северния…

-         Ние не сме виновни – отвърнаха облаците. – Тъкмо

се бяхме приготвили за дъжд и вятърът ни подкара…

Тогава лястовичката се обърна към вятъра:

-         Слушай, побратиме! Идвам от зеленчуковата

градина, която четвърти ден не е получила капка вода. Водопроводът е повреден и няма кой да го поправи. А тя вече изгаря от жажда. Облаците се съгласиха да й изпратят малко дъждец. Сега ти трябва да ни помогнеш…

-         Лесна работа! – каза вятърът. – Къде е градината?

-         В южни край на града – отвърна лястовичката.

-         А облаците?

-         В северния.

-         Значи трябва да ги подкарам в обратна посока –

реши вятърът и извика с всичка сила: - Хей, облаци! Готови ли сте за дъжд?

-         Готови сме – отвърнаха облаците.

И вятърът подкара облаците над южния край на

града.

Тогава над зеленчуковата градина плисна дъжд.

Валя дълго и обилно, докато утоли жаждата й.

На другия ден, когато отново прелиташе над

зеленчуковата градина, лястовичката чу радостния й глас:

-         Благодаря ти, миличка! Няма никога да забравя

добрината ти.

И лястовичката пак тръгна да търси храна за

рожбите си.