ПРЕДКОЛЕДНО МЕЖДУ БАБА И ВНУЧКА - Йорданка Радева

- Разкажи ми ,бабо,

за елхата, где е расла,
че е толкова голяма-
пита Роми сладко,
преди сънчо да я подкани
към леглото топло..
- Тя, детенце мило,
е расла нависоко,
горе... в планината,
гдето върховете
като комини се изправят
и докосват на небето
синьото му покривало.
- Кажи ми,бабо, за снега,
откъде при нас той иде,
че застила всичко в бяло
и в косите ми белее
като бели пеперуди.
- Той, внучке мила,
иде от далече... много...
Там чичко Мраз го прави
с пръчица вълшебна,
после изпраща по земята,
за да радва теб и бате, кака
и да се пързаляте в снега
отсреща на баира.
- Разкажи ми, бабо мила,
чудя се сега, как ли
Дядо Коледа при нас ще стигне.
Нима има си крила,
че ходи и в чужбина?
- Той... детенце мило,
знае как... тайничка си има.
Да зарадва детските очички,
ще пристигне от далече,
яхнал вълшебната шейница.
Да ви пожелае здраве,
и послушни да сте вкъщи.
Подаръци да разнесе
на всички, чакащи го,
знаеш, до късни нощи.

Така тихичко в нощта
в диалог си бяха
внучка мъничка и любопитна
с баба- мъдра и добра,
която знае как
приказката да реди,
докато внучинката Роми
очичките затвори
и засънува снеговете вън
с белите пъртини.
А по тях лети без страх
Дядо Коледа е, вижте…
Нарамил си торбата пак,
за всички подаръци да има.

И на сън сияе детското лице,
и се усмихват устничките нежни.
И сякаш че лети на кълъбце,
и потрепва детското телце
в очакване на Коледа,
а после и на Новата година.