Мъжът не се казваше никак - Николай Семерджиев

Мъжът не се казваше никак. В тази несъществуваща нощ, той крачеше по също толкова несъществуващ тротоар.  В неоспоримата чернота на небето  висяха няколко милиарда звезди, опитващи се да опровергаят нищото. Мъжът знаеше имената на поне петдесет от тях и започна да ги търси с несъществуващите си очи. Сириус беше ярка като игла, Бетелгейзе пищеше в ла, Алкол ухаеше на борова гора.

              Когато беше дете мърдането на устата и издаването на звук с нея се наричаше говорене. Изкривявянето на същата тази уста с краища стрелнати нагоре се наричаше усмивка. Несъществуващата жена, която се казваше Майка, обичаше да се усмихва и да говори за звездите.` Тогава, когато всичко съществуваше, а именно през детството, тя му беше обяснила, че всеки човек е собственик на собствена звезда, така както притежава собствени очи. Раждаш се- избухва звезда, смърт- пада звезда.

              -  А моята звезда коя е? – попита той някога, когато все още съществуваше.

              -  О, никой не знае коя е неговата Звезда! Но ако някой някога и някъде все пак успее да открие звездата си, то той става щастлив и безсмъртен.

               Една нощ, в която мъжът съществуваше, а съществуваше и всичко останало, той гледаше небето с истинските си очи. Високо горе забуча космически вятър, чу се трошене на космическо стъкло, една звезда се откърти ужасено и описвайки пищяща следа изчезна. Мъжът се завтече към къщи и там разбра коя е била звездата на жената, наречена Майка.

                Тогава се закле в нейното и собственото си несъществуване, да открие Своята Звезда с цената на всичко.

                Несъществуващият мъж крачеше усмихнат и гледаше антинебето Преди няколко часа от един несъществуващ оръжеен магазин той си купи пистолет и осем милиарда патрона.

                 Жената, която се зададе насреща му приличаше на Алфа от съзвездие Кентавър. Прозвуча изстрел, който никога не е прозвучавал. Мъжът погледна нагоре. Алфа от Кентавър се олюля, нарисува изумена следа и угасна.

                  Малко по късно от нощното небе изчезнаха Мицар и Алкор.

                  После с три последователни изстрела се изгуби и поясът на Орион.

                  Мъжът, който не се казваше никак осъзна, че го очакват години и години къртовски труд, докато успее да опразни небето, но уви, това беше единствения начин да открие звездата си.