МАЛКА ПРИКАЗКА ЗА ГОЛЕМИ - Валентин Димитров

 

ЧАСТ І.

ЧИСТА РАБОТА

 

          Имало в днешно време едно Царство, в което ставали странни работи. Народът обвинил един от свитата на Царя в далавера за милиони. Главният съдия не го осъдил, защото следствието не доказало нищо.

          Стражарите хванали друг велможа по бели гащи с укрити данъци. Но било политическа поръчка.

          Покрай някой големец от Големия народен  съвет замирисало на корупция. Но пък нямало конфликт на интереси.

          Царски чиновник се издънил в кражба в големи размери. Разминало му се, защото му нарушавали правата.

          Политически шаман лъжел и ругаел като за последно. Но думите му били извадени от контекста.

          Градоначалник насочвал парите от Царската хазна към роднински фирми. Но пък обществените поръчки били перфектни.

          Осветили летописец на Царството като доносник на тайните служби. Но времената били такива.

          На една заплата един бохем си живеел като Крез. Но в Царство Швейцария имало банкова тайна, а в офшорките през девет земи в десета нямало данъци. Чиста работа!

          Появил се обаче отнякъде някакъв абсолютно чист Юнак. Наистина! Юнакът имал чиста душа, чисти помисли, чисто минало, чисти ръце и чисти сметки! И никакво оправдание нямал за всичко това, на всичкото отгоре! Но пък всички го сочили с пръст – мръсник такъв! Не си никакъв юнак! Други са Юнаците!

 

ЧАСТ ІІ.

ОБИЧ

 

          Имало в днешно време в Царството една хубава и умна девойка. Тя имала любовник. Той бил млад, здрав, красив, богат и семеен. Любовникът много обичал девойката. Затова за рождения ден й подарил каляска Чероки.

          Девойката имала и баща. Той бил стар, болен, неугледен, беден и вдовец. Девойката много го обичала. Затова за рождения ден му подарила чифт чорапи.

          Любовникът на девойката не искал за каляската Чероки да разбере жена му. Бащата на девойката искал за чифта чорапи да разбере цялото село.

 

ЧАСТ ІІІ.

КОЛЕКТИВ

 

          Имало в днешно време в Царството една приказна фирма с чудесен сплотен колектив. В него имало един Юнак. Той много се стараел в работата. Шефът на фирмата му изказал благодарност. Колегите му го поздравили. Юнакът продължил да се старае. Шефът му дал грамота. Колегите се ръкували с Юнака. Той още повече се стараел. Шефът му връчил почетния плакет на фирмата. Колегите прегръщали Юнака, колежките го целували. Юнакът проявил максимално старание. Шефът го наградил с половин месечна заплата.

          Всички намразили Юнака. Вече не го целували, не го прегръщали, не се ръкували с него, дори не го поздравявали. Юнакът вече не се стараел в работата. Стараел се да спечели обичта на сплотения колектив!

 

 

ЧАСТ ІV.

ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ

 

          В днешно време в Царството имало един много мъдър и един пълен глупак. Мъдрият, разбира се, умно мислил, умно говорил, умно работил, но понякога, макар и рядко, правил по някоя малка глупост. Общественото мнение я обяснявало със сентенцията „И най-мъдрият си е малко прост“. Веднъж „малко прост“, втори път „малко прост“, трети път „малко прост“… докато общественото мнение му лепнало прякора „Простака“.

          Пълният глупак мислил глупаво, плямпал глупости, постъпвал глупаво, но понякога, макар и рядко, имал някакъв умствен проблясък. Общественото мнение го обяснявало със сентенцията „Няма пълен глупак – все ще има едно на ум.“ Веднъж „едно на ум“, втори път „едно на ум“, трети път „едно на ум“… докато общественото мнение му лепнало прякора „Умника“.

          Поука: Общественото мнение е голяма работа! То може да направи умния прост и простия – умен…