На гости у леля Рошопашка - Геолина Стефанова

 Зимните виелици, кратките дни и дългите, студени нощи катеричката Рошопашка оставяше зад дебелата врата на хралупката си. Дълбока и добре запасена с всичко необходимо за презимуване тя бе топличка и  уютна. Високо горе сред клоните на живял дълго на този свят дъб Рошита бе изградила своя малък свят, в който бе щастлива. Само понякога, когато по любимото ѝ телевизорче даваха романтични филмчета с прегръщащи се, усмихнати влюбени и голяма портокалова луна, на душицата ѝ ставаше тъжно. Бащата на малкия ѝ Ушипух ги бе изоставил в една ранна пролетна утрин. Капризният господин Рошопаш си бе събрал багажа и отпрашил за далечна гора с млада, нафукана белка. Понякога, малко ми приятелче, се случват тези неща. Любовта внезапно си отива. Нооо..., леля Роши /както я наричаха всички надлъж и нашир/ стисна зъбки и се научи да се справя с всичко самичка.

 Лете слизаха с малкия Ушипух в красивата им триетажна виличка на  Пеперудената полянка. Построена във формата на гъбки мухоморки с ярки червени покривчета тя беше гордостта на катеричката. И често животинки и насекоми се отбиваха на кафенце от жълъди или на вкусна гъбена чорбица. Защото леля Роши умееше да приготвя най-вкусни вкусотийки, с които бе известна далече зад вратата на свойта вила Мухоморска. А тази врата бе винаги  отворена за гости и колкото повече, толкова повече – както би казал един Мечо Пух, ха-ха-хаххх. Но всички знаеха, че вечерните сбирки при леля Роши бяха запазени само за най-близките ѝ приятелчета и затова не я безпокояха по това време.

 Днешната теменужено-ментова вечер бе посветена на таралежката Соня. Сватбата на малката бодливка бе само след няколко дни и съветите на умната катеричка ѝ бяха много приятни и ценни.

Менюто за вечеря бе супа от булка гъба, мусака от коприва и охлюви, сладолед от сини боровинки.

Таралежката донесе прясно набраните гъбки. Ушипух изми и почисти охлювите, а леля Роши се справи с парливата коприва. И докато Соня и катеричето изтупаха няколко игри на „Не се сърди, човече“ на масата бе сервирана грандиозна вечеря за трима.

 След като напълниха коремчетата си, а Ушипух замрънка за четвърти сладолед и набързо бе отпратен, завит и приспан /преди да се разкиха и разкашля/ Соня и Роши се отпуснаха в меката тревица. Лилавото мускари пръскаше сладко ухание, Луната някъде се беше запиляла, а цялото небе бе покрито със златни лунички-звездички и блещукаше, блещукаше.

– Виж, Роши, на дъното на чашката ми с лавандулово кафе има зайче – наруши тишината Сонка – какво ли означава това?!

– Означава, че от нещо те е страх. Но също така е и символ на бъдещето. Щом е в средата на чашката, значи, че на неспокойната ти душичка може само да се завижда, животът ти протича много бурно. А и нали скоро ще се съберете с твоя таралежко. Нормално е да си притеснена и стресната.

Всяко начало е трудно. Но ще се научиш. На всичко. Ще станеш една прекрасна и оправна домакиня. Не се съмнявам в това. Ела да те гушна!

– Охххх, благодаря ти! – примъкна се по-близо до катеричката Сонка и потърка нослето си в меката ѝ козинка – Ти си чудо чудисимо, винаги прогонваш и най-черните ми мисли и страхове. Много ще липсваш като се преместим в гората на моя таралежко. Но ще ни идваш на гости, чу ли?! Винаги когато ти доскучае тук или ти домъчнее за мен, хихихиххх.

  Разбира се. Но сега е време за сън. Виж и луната изплува и взе да се прозява там горе. Хайде по леглата! Утре ще ти покажа как се правят къпинови палачинки с кленов сироп и какво е нужно за кафето от жълъди – ароматно и мнооого полезно дори за дечицата.