Вълшебният коминочистач - Светлин Трендафилов

Натежали силуети,

тъмни есенни букети.

Под скучния неделен здрач

броди коминочистач.

Този странник дългокрак

бе облечен в черен фрак,

изискано и без преструвки,

с тъмни, лачени обувки,

а на главата натежал-

цилиндър вече избледнял.

Сред облаци като памук

пристъпва леко и без звук,

с крачки дълги цял един метър

този странен Черен Петър.

А луната бледолика

с дъх на есенна смрадлика

свети пътя му навред.

С нощния велосипед

щом към покрива замина,

ще поседне до комина,

ще поръси в златно биле

всяко непослушно пиле.

Детски глас където чуе,

обувките ще си събуе,

щом слънчевият диск залезе,

тихо вътре той ще влезе,

ще пръсне блясъци, искри,

и вълшебно ще приспи

всеки малък малчуган,

на легло или диван-

вместо скучно да будува,

приказно да посънува.

Не вярвах, щом не го видях-

поръси ме със златен прах

този странен господин,

там, до стария комин.

Знам, че щом се чуе плач,

има коминочистач,

децата нежно да завива,

и с магия да преспива…

 

2018