Съвременна приказка за любовта - Дилян Димитров

             Имало едно време една греховна любов. Била толкова изпепеляваща, че и най-горещата жарава изстивала под стъпките й. Бурите утихвали, онемели от силата й. Хората не смеели да я обсъждат, ужасени от последствията. Вървяла тази любов по пътя на живота и сеела смут след себе си. След нея тръгнали нечистите души. Смятала, че може да победи света и да извърви пътя до олтара на Бога. Но не до този олтар водела греховната любов, а до вратите на ада, в който живеели нечистата съвест и смъртта.

             Сега ще ви разкажа една приказка за любовта. Но не за романтичната, красива, възвишена и щастлива любов. Ще ви разкажа приказка за съвременната любов, която може да погуби душата и дори живота, на този, който попадне в мрежите й.

             Мария беше красиво, умно и добро момиче. Иво- типичният грубиян, който си мисли, че може да има всяко момиче на всяка цена. В началото Иво искаше да бъде с Мария, защото тя не беше като другите, беше различна и с това правеше впечатление. Караше момчетата да въздишат след нея, без да могат да се сближат, защото бе недостъпна и просто не се интересуваше от празноглави симпатяги със самочувствие.

Иво обаче беше решил да я има. Хвана се на бас с приятел, че ще успее да спечели сърцето на Мария, ще я накара да се влюби в него, а след това ще я изостави наранена, сама и с разбити мечти.

И наистина се случи това, но само в началото. Иво също истински се влюби в Мария и я обикна с цялото си сърце. Така от един бас се роди красива и изпълнена с прекрасни мигове любов.

             Един ден Мария дойде разстроена на срещата с Иво и каза на любимия си, че родителите й отиват да работят в чужбина и тя трябва да замине с тях. Светът на влюбените изгуби своята красота и романтика. Посивя като студените есенни утрини, които се бяха заредили. Иво всеки ден се опитваше да разубеди Мария и да я спре. Но тя не можеше да промени нищо, защото това беше решението на родителите й и трябваше да се съобрази с него.

             Настъпи часът на раздялата. Беше студена сутрин. Дъждът валеше силно и едрите капки се разбиваха в земята, така както се разпадаше на частици светът на двамата влюбени. Мария гледаше Иво през прозореца на колата. Разстоянието между тях се увеличаваше, а тя се надяваше един ден пак да го види. Капките по прозореца се стичаха, както мечтите на Мария изтичаха в неизвестното.

             Иво остана сам. Мария си отиде от живота му, а за него останаха само спомените за прекрасната любов между тях. Времето не спираше. Дните минаваха. Иво започна да излиза с друго момиче, опитвайки се да замени с нея образа на Мария. Неусетно се появи детето им, а младата жена бе най-добрата приятелка на Мария и не знаеше как да й съобщи новината. Вътре в себе си се надяваше този момент никога да не дойде.

             Само че Мария се прибра в България. Разбра за връзката между Иво и най-добрата й приятелка. Хората хихикаха зад гърба й или я гледаха снизходително. Изпитваше непоносима болка, но реши да не пречи на най-скъпите си хора и на тяхното невинно момченце. Започна да се крие и да избягва местата, където може да срещне своята изгубена любов.

              Но един ден срещата стана неочаквано. Иво стоеше пред нея, а тя нямаше какво да му каже. Сърцето й гореше да бъде с него, а разумът й казваше да го забрави и да остане сама. Мария послуша разума си и се прибра у дома. Погледна се в огледалото и не се позна. Цялото й лице беше в сълзи, очите й гледаха студено и отчаяно. Чувстваше се предадена.

              Същата вечер Иво отиде в апартамента й. Опита се да си я върне, но нищо вече не беше същото. Той искаше отново да е с нея. Но имаше жена и дете. Скараха се. Разменяха си ужасни думи, крещяха. В гнева си Мария започна да хвърля и да чупи различни предмети. Казваше неща, които не мислеше.

              Дъждът навън се усили. Задуха вятър. Клоните на дъветата шумяха страшно. Бурята пищеше като човек.

              Мария изгуби контрол над себе си. Изведнъж взе един кухненски нож и се разкрещя на Иво:

-Изчезни от живота ми! Чуваш ли! Ти ме погуби. Ти уби любовта ни. Предател. Ще те убия!

Момичето яростно се нахвърли срещу Иво. Той искаше да й каже нещо, но тя не го чуваше. Опитваше се да вземе ножа. Тя го стискаше здраво и с всяко движение на ръцете си се мъчеше да го пореже. Иво усещаше, че ситуацията му се изплъзва. Уплаши се за живота си. В следващия миг видя острието. Бе насочено към лицето му. Посегна, стисна здраво ръката на Мария и успя да й изтръгне ножа. Погледна го невярващо. В този миг момичето отново са нахвърли върху него. Сякаш летеше към прегръдките му. Иво обърна дръжката на ножа към себе си... Мария го достигна и ноктите й се забиха в бузите му. Изведнъж ръцете й се отпуснаха. Укроти се. Ръцете преминаха бавно през гърдите му, като странна прегръдка. В следващия момент Мария се свлече като парцалена кукла в ръцете му. Беше я убил.

                    ***

              Иво вървеше невиждащо по безлюдните улици. Дъждът беше преминал в сняг и валеше кротко. Пътят приличаше на стройна девойка, облечена в дълга бяла рокля. Тя лежеше неподвижна и безжизнена, както неговата единствена, истинска любов. Снежинките падаха и се топяха в локвите. Изчезваха за секунди както и последната му надежда.