ГОРСКА ПРИКАЗКА - Юлияна Донева

Плъзнала мълвата хорска,

че една дружина горска,

рано сутрин по росата

се събирала в гората

да се хвалят, състезават,

как храната си набавят:

 

Кума Лиса, Баба Меца,

 Зайчето, Вълчан –храбреца

и макар съвсем мъничка –

 Мая – горската пчеличка.

 

Кума лиса с ум ги слисала:

Гладна аз не ще остана –

рекла – през нощта ще стана,

в селото ще се промъкна

и Петльо перест ще отмъкна.

 

Баба Меца изсумтяла:

-Мисля имаше тъдява

пчелни кошери със мед.

Почне ли да се смрачава,

ще поема аз напред.

 

Зайо- Байо се изпъчил:

„Ако ли ме глад замъчи,

към лехите с алабаша,

като вихър ще запраша.“

 

Гръмък глас извил Вълчан:

„Ауу, из тоз голям балкан,

ще намеря аз мръвчица –

крехка, младичка овчица“.

 

Само горската пчеличка,

скромна като ученичка

тихо рекла:  - „От синчеца,

ще си събера  прашец“.

 

Щом изказали се всички,

пръснали се по самички

кой наляво, кой на дясно –

всичко вече било ясно.

 

Свечерило се… На Лиса

На месце й замирисало.

Хукнала тя - хопа-тропа -

къмто къщата на попа.

Тъкмо да прескочи плета,

и изчезнал й късмета.

Зърнала на прага попа

стиснал във ръката сопа!

Лиса хукнала:  „Ох, мале,

 ей сега ще я стовари

връз горката ми гърбина.

Ох, не ще  ми се размине!...“

 

А пред своята хралупа,

спряла Мечката да тупа

рунтавият си кожух

и заозъртала се:  „У-у-х,

гладна съм, корем ме свива…

Таз пътечка май извива

за към кошерите с мед,

я да тръгна аз напред…“

Но тъкмо взела тя да души

и сякаш зъл дух я подушил -

погнали я рой пчели.

Как сега да се спаси!

Втурнала се през глава

и бух! – в дълбоката  река.

Докато скимтяла жално,

минал Зайо .  Най нахално

я попитал:  „Бабо Мецо,

сладичък ли бе медеца?“ -

Подиграл се и отминал

към съседната градина.

 

Тъкмо Зайо да нагази

и видял човек , че пази

стиснал пушка та и чака,

зорко вперил поглед в мрака.

Бре!... – На зайчето горкото,

пот избило по челото.

Толкоз много се уплашило,

че ха - назад!... и в миг отпрашило.

Тича и от страх голям,

не видяло как Вълчан

го сподирил със усмивка.

 

А зад избуяла нивка

 била селската кошара.

Мислил  Въчо:“ Ще напипам

аз поне една овчица…“

А пък вън една тъмница!

Изведнъж отнейде: -Баф! –

скокнал Шаро – вълкодав.

Кумчо Вълчо се объркал,

хукнал, сякаш птица хвърка.

В миг изчезнал  му мерака,

да краде овца във мрака.

 

Чуйте Мая що направила:

Не случайно се забавила.

Поизчакала да съмне,

кошерът когато бръмне.

Литнала тя над полето,

над градините… и ето,

засъбирала прашец

от лале, зюмбюл, синчец…

Нея никой не подгонил.

Майка някаква отронила

тихичко към две дечица:

-Виждате ли таз пчелица,

колко тя е работлива?

Пример вземайте и вие,

да сте тъй трудолюбиви….

 

„Който с труд си вади хляба,

Той не ще от страх да бяга“.