Дядо влак - Илия Точев

Дядо влак е прословут,
че пътува като луд.
Тръгва дядо влак нататък,
ала пътят не е кратък,
бързичко му се доспива,
често спира да почива.
Хора из вагона тичат,
през прозорците надничат
всеки гледа
към съседа:
„Ей! Да нямаме повреда?
Нещо да не стана с влакът?
Хайде, пътниците чакат!“
Дядо влак въздъхва тежко:
„Нямам аз сърце младежко.
Сили трябва да събирам,
затова и често спирам.“
Но потегля, няма как,
влачи се по пътя пак.
Тътри се едвам и крета
покрай старите дървета.
А пък те помахват с клони
на познатите вагони –
той минава в пек и студ
все по същия маршрут.
А пък птичка гласовита
във движение го пита:
„Ей го пак
дядо влак!
Много тежко дишаш, дядо!
Що не дойде влакче младо
в твоя труд да те смени,
а пък ти си почини!“
Дядо влак се позасмива
със усмивчица горчива:
„Да, от не една година
искам аз да си почина.
Не че толкова ме тачат,
но съм влак и ще ме влачат.“