ЗАКРИЛНИЦА -Здравка Петрова Христова

Връхлетя от изневиделица , кетер- кетер гушна се в мене и замърка

-Палома!-едва не извиках. И веднага разбрах – не, не беше тя.Вървях през съвсем чужд квартал.....Но беше съвсем същата.

....От  месеци се опитвах да си взема коте.Харесах едно на контейнера до нас –бухлата расова черно-бяла разкошотия.И два тона джанабетлък!Грабнах я и я отнесох у дома.Сви се под леглото и не мръдна цяла седмица.Щом видя отворен прозорец-изхвърча на един дъх до контейнера.И сега е там.Когато й нося храна приближава бавно, протяга се да подуши храната , застава пред мене с вирната глава и още по вирната опашка и преценява колко ласки да изтърпи за лакомството. И от целия й вид лъха, „Има сделка! Ето ме, милвай,ако ще милваш по-скоро и ми сервирай!“Педантично –професионално  отмерва дозата мъркане и глезене,грабва яденето и дим да я няма.Пито-платено!

И сега тази чаровница!. Досущ като нея но.....Не мръдна от рамото ми до в къщи. И там светкавично ..“раздаде картите“...Всякакви опити да я нарека  Контеса, Пуфа, и т.н удариха на камък. Чу в един филм името Перса и всеки път откликваше с „Ме!“

На третата нощ наблизо падна гръм и разтресе къщата.Перса...дотича от долния етаж и се зае...да ме проверява как съм.! И щом й проговорих хукна към следващия. Изреди всички ни, отдъхна си и слезе да си доспи Прихнахме!Една шепа коте , а се държи като закрилница.Толкова то от нас......

Шеташе из цялата махала но щом хванеше мишка, оставяше я пред прага на съответния дом.

Вдигна ни посред нощ за да не се отровим с неразгорени въглища....

Ако някой  от нас повиши тон , просто го побунваше с лапа-

-Ме?!- „по-нормално не може ли?“.  Ако трябва и просто  се скарваше- „Мяу!Мяу! Мяу!Мяу!“ „превишаваш децибелите „ един вид

А това лято.....

-Хайде да те вземем с нас на вилата- беше предложил братовчед ми. Жена му и децата нямаха нищо против. И сутринта колата спря пред нас

Но Перса най- неочаквано се вкопчи в мене с диви писъци.Едва не ми скъса роклята.

-Вземай я ,тъкмо да си играят децата –махна с ръка братовчедът.

Но тя през целия път не мръдна от мен.Усещах как цялата е настръхнала.Сякаш чакаше нещо.

Пристигнахме.

Грабнах четките и седнах под асмалъка да нахвърлям пейзажа...Очаквах Перса да изчезне по лов, но тя замръзна до мен на пейката.Слънцета прежуряше, ручейчето ромолеше весело...само тя  беше нащрек

Нещо ли шумна, шесто чувство ли беше и аз не знам, но погледнах нагоре и се вцепених- точно над главата ми святкаха малките злобни очички на  усойница. За секунда изсвистя като камшик във въздуха, право кв лицето ми. Но Перса я изпревари. Миг –и двете се търкаляха вкопчени на плочите. Змията беше необичайно едраи се мяташе яростно но котето я беше захапало точно зад главата и стискаше отчаяно. Накрая гърчовете постепенно затихнаха и черната мълния замря върху плочите.

Перса  полека се изправи все още зашеметена и задъхана изгледа ме продължително, сякаш казваше:

„Ех и ти, малката ми !Ако не съм аз да те пазя.....“

Сви се на клъбце до мен на пейката и заспа.Даже не успя да се дооближе от умора..

РИЦАР

/дочуто от съседното купе/

-Така ли мислите?- тънкият, момичешки глас трептеше от едва сдържано негодувание. – Ами тогава да ви разкажа нещо:

Бях отишла да измия прозорците на една стара роднина, когато си дойде внукът й. По принцип не е лош човек, но  само когато е трезвен. А този път...Беше се доста почерпил и като ме видя се ухили и ме сграбчи..

-Луд ли си, роднини сме? –молех се

-Хубава мома род няма- припя фалшиво- продрано Емил а ръцете му бяха като клещи.Дръпнах се и той озверя. Не можех да го позная.Блъскаше  както свари. И тогава от кухнята излетя Пишок. Неговото си коте! Шестмесечна, душица и кротко като ангелче.  На гърдите му спи. От ръцете му яде.

И му се нахвърли. Метна се на лицето му и го подбра- с нокти, с лапи.

Емил се стъписа. Откопчих се и побягнах. Пишок се метна на врата ми.  Навън пред блока се  свлякох разтреперана на земята. Котето се помръдна. ...

И така Пишок дойде с мен и стана мое коте. А братовчедът понякога се отбива / не казах нищо на родителите си , да не ги тревожа/ .Посяга да го милва , носи му лакомства.Пишок се измъква безапелационно от ръцете му и нищо не приема.Но остава на прага пред къщи и го фиксира с поглед. „Ако се опита – пак  да го почвам!“

А вие ще ми разправяте....“