ПЪЛНОЛУННО - Ивета Данаилова

Нагази в плитката вода небето

и свлече облачната си мъглива риза.

Заметна мрежите си дрипави,

надникна към света притихнал

от ъгълчето на вселената

с единственото си око -

от него приливи изтекоха

и светли корабчета от тъга.

 

Във другия помръкнал край

на двора си

събра мяучещото стадо котки

във всякакви нюанси на нощта.

Запали фосфора на лудостта в очите им

и те го гледаха тъй предано

и право във окото восъчно -

като врата към онзи свят

и негатив на черна дупка,

която тайните поглъща,

като паничка с мляко,

тъй недостижима докато я сричат,

облизвайки мастиления мрак,

полепнал по мустаците...

 

А едноокото небе сънува будно

онзи свят от другата страна -

в невидимия ъгъл на вселената,

във който да прогледне

с двете си очи.