ИНСОМНИЯ - Ивета Данаилова

Дъждът се свлича по стъклото

с гримаси на скучаещо дете

и тананика песничка приспивна.

Хапче приспивателно е...

Поставя мокра кърпа над очите ми –

лекува ме от треската на снощното безсъние

 

и после хладно във съня ми

барабани по тънката мембрана

                        между световете,

изличава бавно границите.

Разхожда се по ламарината –

преструва се на котка,

от която последни ще изчезнат в нищото

очите ѝ,

а не усмивката.