ЧЕРНО КЪЛБО - Виктория Георгиева

Имам приятелка най-добра,

всекидневно е до мен тя,

аз ли нея, тя мен ли избра,

не помня това, само помня как в живота ми влетя.

 

Беше дълга и мрачна зимна нощ,

вятърът свистеше страховито,

отдавна беше минало полунощ,

когато отнякъде долових гласче жаловито.

 

Погледнах с любопитство кой е в снега,

до вратата стоеше трепереща ТЯ.

Не бях виждал нещо подобно досега,

в снега, треперещо черно кълбо заблестя.

 

Миг, два и котарана вече беше у дома,

Не изчака моята покана,

Хич не беше срамежлива мома,

едва обърнах глава, а тя беше превзела дивана.

 

Само след минута жално замяука,

явно беше много гладна

Протегна глава дори към боклука и

това, което видя и допадна.

 

Нямах и секудна да забраня,

черното кълбо мигновено прелетя,

грижливо опакования плик не успях да съхраня,

тъжна съдба всичко в него сполетя.

 

Черното кълбо в дома ми се нанесе,

дните и нощите си с нея вече деля.

За усмивката ми определено допринесе,

Но, кой кого опитоми, не мога да определя...

 

От този ден минаха много зими,

тя вече не е малка писана, а котарана голяма.

Иска ли нещо, и до ден днешен, прави пакости невъобразими,

Но, повярвайте ми, по-добра приятелка от нея няма!