Черен котарак - Валентин Виденов

Намерих го край

една ограда свито

и помислих, че там

нещо в черно е увито.

И от любопитство

тогава аз разбрах,

че котенце малко

оставено видях.

Взех го, бе красиво,

а и оказа се игриво.

Грижи като за дете,

но забавляваше добре.

Голям порасна котарак,

но палавник остана пак.

Гордо в стаята вървеше,

като пантера там стоеше.

Мъркаше и си играеше,

умилкваше се и нежно,

той гледаше ме  в очи.

Очаквах и човешка реч

около мен да прозвучи.

Облизваше моите ръце

и галеше се в краката.

Та той дали не виждаше

в мене идеала за  жената ?

Дори и съпругът ми

така никога не галеше.

 Той все много бързаше

и любов не показваше.

А сега с котарака бяхме

двама много влюбени.

Бе до мен всяка крачка

и с поглед ме следеше.

Мъркаше и ми се галеше

и с езика ме облизваше.

Та той беше нещо повече

от истинския ми съпруг.

Всъщност него бих могла

сега да го сменя  с друг.

Някога и съпруга ми 

вървеше тъй след мене,

но ето, че сега смени го

прекрасен черен котарак.