Тя от дивана - ©Даниел Комбаков

Живея с нея, тихо, без раздори.

И тя живее с мен, макар и чужда.

Боклука кой да хвърли тя не спори,

на мен оставя да попълвам тази нужда.

 

Понякога се чудя що да сторя,

за да проникна в скритата й стая.

Тя ме оставя дълго да говоря,

какво разбира, мога само да гадая.

 

Най-често я заварвам на дивана,

забила поглед в нещо непонятно.

Тъй черна и самотно нежелана,

тя винаги завръща се обратно.

 

Единственото време за контакти,

настъпва при консервната гощавка.

Внезапно тя добива остри лакти,

с обноските на леличка от лавка.

 

Когато има нужда тя не моли,

направо иска и веднага получава.

Погазва грубо чувствата ми голи,

и взима всичко, никога не дава.

 

Така сме ние - двама непознати,

захвърлени на остров от дивани.

И крехкото ни дружество се клати,

скрепено само от консервни длани.